Работата, детето, аз самата. Всички хора, които пренебрегнах през този период.

Влюбена ли си?
Не. Само в детето ми. Влюбена съм в живота.

Да не си станала мъжемразка?
Мъжете не ме касаят. Те са последната дупка на кавала, ако въобще ги има там. Търся приятели, не мъже.

В какви отношения си с бащата на детето ти?
Много добри. Заедно си гледаме детето. Развеждаме се, защото сме само приятели.

Липсваше ли ти любов в детството?
Липсваше ми разбиране. Баба ми ми даваше любов. Майка ми работеше на две места и нямаше много време за нас. Бягах от вкъщи, за да ходя на репетиции, защото нашите не искаха да се занимавам с музика. Не вярваха, че имам талант. Баба ми ми даде музикалната тетрадка в ръцете. Тя ме насочи по светлия път.

Имало ли е насилие в детството ти?
Случвало се е. Понякога от майка ми, понякога мъжът й ни пошляпваше. Но аз съм дивак, те не знаеха, че не могат да ме променят.

Озлоби ли се?
Не. Търсех начин да избягам. Не заради боя, а защото не ме разбираха.

Защо живя в пансион за известно време?
Аз исках. Винаги съм била независима. Това бяха едни от най-хубавите ми години. Гледахме 85 кокошки. Виждаш 150 момичета, всяка с различна история. Това беше скривалище за много момичета.

Най-важният човек в живота ти освен сина ти?
Баща му.

Кой те е обичал най-много?
Баба ми. Тя ме пое под крилото си.

Мечтаеш ли за още едно дете?
Да. За мъж – не, но за дете със сигурност.