"Бяхме принудени да платим милиони за интервютата на Елена Йончева." Тези думи на Бойко Борисов, изречени ден след предишната му крилата фраза: „Не е лошо да си дЕдо, лошо е да спиш с баби” подействаха като бомба в общественото пространство.
Важно е да се каже, че повод за тях беше участието на Йончева в тв дебат и коментарът на Борисов: „ако продължава да говори за кражби на ГЕРБ”, чието продължение се оказаха митичните милиони.
Всъщност, кандидатката на БСП за депутат от пограничния Хасковски район просто рече, че недостроената, въпреки 4 пъти умножената си цена за 2 години ограда по границата с Турция, е станала нещо като акционерно дружество.
Усетил, че е прекалил, или търсещ „помощ от приятел”, Борисов призова, а верният му в.24 часа тутакси намери в късна доба финансовия министър от първия му кабинет Дянков да коментира. Финансистът НЕ НАЗОВА НИТО МИЛИОНИ, НИТО КОНКРЕТНА СУМА, а прехвърли топката към БНТ. Чиято тогавашна шефка Уляна Пръмова отрече държавната телевизия да е финансирала филми на Йончева по време на кабинета Станишев и в първата година на кабинета Борисов, когато Пръмова управляваше на Сан Стефано.
Само напомняме, че 24 часа бе част от великата някога Пресгрупа 168 часа, която в зората на демокрацията беше първият спонсор на филмите на Елена Йончева. Това бяха легендарни репортерски удари от най-горещите точки на света – войните в Чечня, в Косово, къде ли не още. Елена Йончева се превърна не само в най-смелата българска журналистка, но и в световен стандарт, до който тичащите след нея като Севда Шишманова, Бойко Василев, Ники Дойнов не стигнаха. Те никога дори не я доближиха в национален мащаб, камо ли филмите им да бъдат излъчвани от най-големите новинарски канали на планетата. Преди Елена такова нещо се бе случвало и то само веднъж на Даниела Кънева с последното интервю на Раджив Ганди.
След това Йончева продължи – представете си я само като сама руса жена сред пиратите в Сомалия, особено на фона на провалената кандидатка за еврокомисар и външен министър в кабинета Борисов 1 Румяна Желева, която дори не знаеше къде се намира това място по времето, когато беше гореща точка, та отвличаха и българи за откуп.
Само Елена дръзна да отразява и атаката на САЩ срещу Ирак през 2003 г., която доведе до свалянето на Саддам. Няма да забравим интервюто, което правихме с нея, докато лежеше зад обърнатото си като щит легло в единствения що годе необстрелван хотел в Багдад, а взировете се чуваха покрай нея.
Не е случайно, че нейната снимка по време на взривяваща се до нея бомба, спечели световни награди. Жената, която би се разделила с живота, но не и с камерата си – така я познава планетата.
Която, уви, не познава никой друг от кандидатите за депутати у нас.
Колкото и да са вложени във филмите на Елена, а това не са милиони за всичките тези години, инвестицията си е струвала и това частният бизнес, поел основната тежест отлично е пресметнал.
Хеле пък на фона информацията, която вече получихте за несметните богатства на шефката на НАП – София, която най-меко казано никак не блести с постиженията си на фона на Йончева.
Журналистката заяви, че ще съди Бойко Борисов, който вече има неприятна история с друг виден журналист Явор Дачков, когото засегна и който се наложи над него. И Елена добави, че не приема извинения.
Не че ги е получила. Даже бившият премиер призова за бъдещи свидетели в процеса шефове на тайни служби. Това пък подсказа, че би се отишло към издаване на държавни тайни.
Въпросът е струва ли си панаирът и защо изобщо се стигна до него?
Който му отговори, ще бъде спечелилият от тази грозна ситуация, която е продукт на много лош и много грешен пиар. Не само за двамата участващи, а за всички нас и държавата.