Детството на Люси преминава в къщата на баба ѝ и дядо ѝ в Плевен. Понеже е доста буйна колене ѝ винаги са обелени и протъркани от рани, но това не я притеснява. От малка е мъжкарана и играе предимно с момчетата, като споровете им най-често завършват с бой.

Веднъж обаче Дяковска преживява инцидент, който я белязва за цял живот.

"Една съседка ме люлееше на люлка, която нямаше облегалка и паднах върху остър камък. Сега имам белег над лявото око. Помня, че тече много кръв, но така и не се разплаках. Баба ме заведе в болницата - тя отвън реве, а мен ме шият и в същото време си пея. Ето това бях аз като дете" разказва фаворитката на журито в "Като две капки вода".

Още преди да стане известна певица, тя е популярна в родния си град Плевен като щура купонджийка, а най-близкият ѝ приятел в тийн годините е режисьорът Люси Иларионов Двамата обикалят заедно дискотеките и често се прибират вкъщи призори.

Талантливите младежи обожават да танцуват и даже сформират собствен денс състав.

"Пркай адаша ми Люси, започнах да се занимавам професионално с танци. До този момент нямах собствен усет към тях", споделя Дяковска.

С Иларионов записват песен в стил рап, която изпълняват по абитуриентски балове и сватби, превръщайки се в местната музикална атракция. По това време режисьорът все още е атлетичен хубавец, а къдрокосата изпълнителка се отличава с нестандартна визия.

Носи се като момче с широки дънки, раздърпани тениски и кецове, а буйните ѝ коси се развяват от вятъра. В града ги наричат "Люситата"

"Винаги съм била наясно със сексуалната си ориентация. Никога не съм си задавала въпроси дали това е грешно, или правилно, просто знаех, че съм малко по- различна от останалите момичета. Свикнах от малка с това, което съм. За миг не съм се срамувала. Е, не биех барабана - все пак живеех в малък град. Може би фактът, че срещнах пълната подкрепа на родителите си, които са интелигентни хора, ме накара да вярвам в себе си", споделя изпълнителката.