Новата водеща на "Папараци" Венета Райкова направи емоционална изповед в първия брой на светското предаване по бТВ, което тръгна в по-различен формат.

Близо три години не си давала тв интервю, защо реши сега да говориш?
Близо три години не съм давала тв интервю. Преди три години реших да направя коренна промяна в живота си. Реших, че не съм щастлива. Исках да започна отначало. Напуснах предаването, в което работих. Смених и телевизията. Бих нарекла 2016 г. най-черната в живота ми. Не съм говорила по темата досега.

Какво точно се случи?
С много колеги останахме без заплащане за месеци наред. Никога не съм имала богати любовници, богати родители. Годината започна със загубата на 48 000 лева – това беше заплатата ми за дълъг период. В критични моменти обаче организмът те подвежда, започна да ми се вие свят. На Разпети петък тотално сдадох багажа. Това е малко преди рождения ми ден, 2 май. Не можах да стана от леглото. Дори в легнало положение ми се виеше свят. Аз не си крия годините, в момента съм на 43. На 2 май също не успях да стана от леглото. Тогава пуснах във Facebook снимка как лежа на един хамак, сред палмите. Всички сайтове гръмнаха как Венета Райкова е в топ форма и празнува рождения си ден на екзотичен остров.

Потърси ли помощ?
Личната лекарка ме изпрати на невролог. Казаха ми, че е депресия. Предписаха ми хапчета, които те скапват тотално и се получава един омагьосан кръг. Притесних се, че семейството ми ще ме обвини за промените, които предприех. Слава богу, те ме подкрепиха. Аз бях в ада и затова знаеха само близките ми.

Колко време беше на хапчета?
Няколко месеца. Аз ги започнах, после ги спрях на моя глва, защото реших, че вече съм добре. Но когато дойде втория срив си спомням, че се обадих на Оксана Хорват, тя ми е близък човек. Тя ми каза, твоето не е депресия, а е паник атаки. Депресията е нещо, което не може да преживееш от миналото, а паник атаките са, когато имаш страх от бъдещето. Аз се сринах психически заради тези финансови удари и затова, че аз с абсолютната увереност, станах да търся новия път в живота си. Аз можех да остана на добре уредената си работа, никой не ме е гонил.

Как прие семейството ти това?
Това ми бе големия страх, дали те няма да ме обвинят, къде тръгна-какви промени искаш и защо не си седя там. Слава богу никой не ме упрекна за нищо, имам предвид Тихомир и детето ми. Те са били 24 часа с мен.

Какво мислеше през тези месеци?
Чувствах се изключително зле, това че нямам полезен ход. Моят мозък така е устроен да работи, че винаги трябва да измисли план как да излезе от тази ситуация.

Какво би искала да кажеш на хора в подобна ситуация?
Важното е, когато паднем да имаме силата пак да станем. Много хора сега са на същото положение като мен. Искам да кажа на всички, които са в същото положение, че Господ помага на всички ни. Нещата винаги се оправят. Не бива да се губи кураж.