"Живях в Царство България, в социалистическа България и сега - в променената ми родина, хубава през всеки сезон с пъстрата си палитра. Аз бях онова говедарче, тръгнало от Тетевенския Балкан, минах през плевенската Мъжка гимназия, през Юридическия факултет на Софийския университет и оттогава съм заключеник в магичния затвор на мерената реч - в плен на римите, на преводите, от който никога не съм искал да изляза. Радва ме признанието за моето творчество, това, че през 2000 г. песента ми "Една българска роза" бе обявена за песен на столетието, а сега получих най-високото отличие на Министерството на културата "Златен век" и приза "Златно перо" на Съюза на българските журналисти", каза рожденикът.

Почетният плакет на Съюза на българските писатели пък му поднесе на сцената председателят на организацията Боян Ангелов.

"Ти си прекрасен поет, преводач и есеист - обърна се към Найден Вълчев проф. д-р Чавдар Добрев. - Държиш да не изневеряваш на собственото си чувство за красота - и в поезията си и в живота. Обличаш се винаги с вкус и мярка, които са характеристика и на твоето творчество. Умееш да се владееш, да криеш своите болки от най-близките си, макар че "животът сипе сажди и гледа озъбен, зъл, жесток".

Болката ти има по-скоро обществени измерения. "Една българска роза" ще я има още десетилетия, векове, тя е символ на преклонението ни пред България. Найден Вълчев е част от поетичното поколение, към което принадлежат Иван Радоев, Георги Джагаров, Пеньо Пенев, Лиляна Стефанова, Станка Пенчева, Блага Димитрова, Иван Давидков... Поезията му заема възлово място като дух и стил и в живота, и в света. За нея е характерна простота, която не е наивност и простодушие, а умение да намериш най-верните и разбираеми думи. Той остава винаги верен на римите, на класическото стихосложение и оркестровка."