Христо Явашев

Рождена дата: 13.06.1935
Пол: Мъж

Христо Явашев - Кристо е световноизвестен художник, скулптор, авангардист, роден и получил част от художественото си образование в България.
Явашев, с артистичен псевдоним Кристо е сред най-популярните творци на 80-те и 90-те години на ХХ век в света.  Българинът е популярен с опаковането на гигантски и култови сгради.
Христо Владимиров Явашев и съпругата му Жан-Клод са родени на една и съща дата - 13 юни 1935 г. Той-в Габрово, тя - в Париж. Кристо е възпитаник на Софийската художествена академия, после следва в Прага и Виена. Той напуска социалистическия лагер, скрит в тоалетната на международен влак. Съвсем млад прави портрети на Де Гол и се прочува като качествен рисувач.Истинската слава идва през1962г.,когато Кристо и Жан-Клод нагло затварят централна улица - “Висконти” в Париж. Те правят стена от варели за бензин, висока и широка по 4 метра. Барикадата има за цел да накара хората от Запада да се почувстват като разделените граждани на Берлин.
Протестът обърква тотално движението на парижани, а медиите сравняват Кристо с Дьолакроа и Балзак. От този ден нататък двамата неуморни творци “посягат” на почти всички светини на цивилизацията. Произведенията им успяват да променят хората поне за няколко дни. Напълно безплатно.
Кристо и Жан-Клод опаковат култовата “Вила Боргезе” в Рим, паметниците пред катедралата и “Ла Скала” в центъра на Милано, островите в Маями, Понт Ньоф в Париж. Вдигат километрична завеса в Колорадо, обвиват скалите на австралийски бряг. Всеки проект е свързан с необикновена организация, а през 1972 г. дори успяват да убедят куп калифорнийски фермери,че“Бягащата стена” трябва да мине през земите им. Името на България два пъти е пряко засегнато: Когато поставят чадърите в Япония, извива вятър, един постамент пада и убива човек. Заглавията в медиите са: Втора жертва на българския чадър
Вторият път става дума за родината му, когато през 1994 Кристо и Жан Клод опаковат Райхстага. Мнозина свързват сградата с подпалването й и процеса срещу друг българин – Георги Димитров през 1933. За някои медии творческият акт на Кристо е жест, махащ мрачното минало на тази германския парламент.
Кристо и Жан-Клод не искат пари за своите проекти, нито пък се състезават за средства от фондовете.  Преди всяка акция Кристо реди изложба с етюди - рисунки на бъдещата опаковка. Продава ги, а печалбата обръща в плат - материята, с която да обвие поредния обект. На практика Кристо живее от чист художнически труд - нещо, с което малцина съвременни художници могат  да се похвалят.
Българската държава само веднъж се е опитвала да покани Кристо официално с изложба в родината си –по времето на президента Петър Стоянов. Когато Кристо и Жан-Клод поискаха България да плати застраховките на произведенията им, преговорите бяха прекъснати.