Христо Явашев - Кристо

Рождена дата: 13.06.1935
Пол: Мъж

Христо Владимиров Явашев (известен като „Кристо“) е български художник, роден в Габрово, който създава пространствени художествени инсталации. Неговите работи са опаковането на сградата на Райхстага в Берлин и на най-стария мост в Париж, опъването 38-километрови платнени завеси в Калифорния и разполагането на платнени портали в Сентръл парк в Ню Йорк.

В един прекрасен ден на 1958 г. младият и беден български емигрант Христо Явашев пристига в дом от високата френска средна класа, за да рисува портрети на генералско семейство. Такива негови опити от онова време, когато още не е станал Кристо, можете да видите в „Квадрат 500”. Но да се върнем на историята. Докато рисува „халтурата”, за да изкара пари за хляб и вино, българчето се влюбва в червенокосата дъщеря на генерала. Нейното име е Жан Клод. И с удивление разбира от свежата французойка, че и тя като него не е родена в Париж, а в забутана страна – появила се е на бял свят в Казабланка, Мароко. И на всичко отгоре на същия ден – 13 юни, същата година – 1935 г., като самия него. Двамата не са просто астрални близнаци, ами се откриват две половинки – истински сродни души.

Кристо и Жан Клод създават тандем, който променя идеята на хората за изкуството, разтворено в природната и градската среда, представата им за грозотата на опаковката и пластмасата, които превръщат в арт. Нещата са толкова гениални, че скиците им се продават от $50000 до над $1 милион.

Това им позволява не само да поддържат свободата и стандарта си, но и сами да финансират своите удивителни проекти, за които ще разкажем в сериала, защото целият свят е покорен от размаха на въображението и актовете им.
Идилията продължава до един мрачен ден на 2009 г., когато вследствие на мозъчен аневризъм Жан Клод умира в нюйоркска болница. Кристо приема саболезнованията на тогавашния кмет – милиардера Блумбърг, който ги поднася от името на всички нюйоркчани. Но едва не умира сам, заедно със своята половинка.

Жената, чийто оранжев цвят на косата е претворен в последния им съвместен проект – „Портите” в Сентрал парк в Ню Йорк. Плодът на 26-годишните усилия на Жан Клод да преобрази едно от най-култовите места в този град и в целия свят с изкуство. Двамата го реализират от 12 до 28 февруари 2005 година. Триумфът е невероятен – стотици хиляди хора от цял свят идват, за да станат свидетели на Портите.




Артът им носи $254 милиона долара на градската икономика

Само за 16-те дни, през които на височина 2,13 см (1 по-малко от ръста на Любо Ганев) Кристо и Жан Клод поставят над 39 км паркови алеи своите 7503 арки от оранжев или шафранов, както те го определят, плат. В проекта са заети 600 работници по поставянето на инсталацията и още 300, които контролират по време на изложбата състоянието на арките. На всички тях с парите на творците е осигурено нещо, което уж не съществува – безплатен обяд, при това топъл, който идва след също така безплатната закуска за работниците.

Проектът в Ню Йорк е върхът на 37 години усилия на семейната двойка да промени идеята на хората в света за изкуството и да го разтвори в средата по един едновременно изненадващ, интелектуален, но също така естествен и природосъобразен начин.

Всичко започва с малка инсталация на речното пристанище в Кьолн през 1961 г., където Кристо и Жан Клод опаковат варели. На следващата година, по-точно на 27 юни 1962 г. те откриват първата прочула ги арт сензация. Преграждат малката улица „Висконти” в бохемския 6-и район на Париж с „Желязна завеса” от варели в отговор на Берлинската стена.

Тя пък е вдигната през август 1961 г. Германската столица става също цел за преобразяване за артистичния тандем, но как го правят десетилетия по-късно, ще четете в следващ епизод от сериала. В същата година дуетът прави и друга сензация – работата си „Опакована жена”. Бързо нашумява в цяла Европа с пакетирането на различни предмети, а както разбирате – и хора. Естетиката на грозното се превръща в първоначалния тласък за усилията на творците да покажат нещо ново и вълнуващо в световното изкуство.

Така се стига до техния първи американски проект. В Минеаполис те правят балон, изпълнен с 2800 цветни балона, който вдигат с хеликоптер да виси 6 м над земята. Щатите са поразени. Годината е 1966 г. – първата на престоя на Кристо и Жан Клод в Америка.





Две години по-късно работата им е толкова много, че трябва да се разделят временно, за да реализират успоредните проекти. И така само французойката открива общата им инсталация – „Пакетиран фонтан” в Сполето – гвоздеят на прочутия Фестивал на двата свята в италианското градче в повратната за световната култура 1968 г. По същото време Кристо открива  първия мегапроект на тандема -  „Опакованата градска галерия” в Берн.

Швейцарската столица е във възторг от първата пакетирана обществена сграда на семейната двойка. Милано не иска да остане по-назад и дава на Кристо и Жан Клод да опаковат двата най-знакови паметника на града на двата му култови площада. Те пакетират монумента на краля – обединител Виторио Емануеле на „Пиаца дел Дуомо” – самото сърце на града, и този на Леонардо на свързания „Пиаца делла Скала” пред най-известния оперен театър в света. Същата година нашите хора започват работа, а 2 години по-късно – през 1972, завършват първия си природен мегапроект – „Завеса на долината” в Райфъл, Колорадо. 18 600 квадратни метра плат отиват за пердето, което преобразява с оранжевата си багра като косите на Жан Клод природната картина и предизвиква фурор и в САЩ, и в цял свят.

През 1974 година Рим поверява на тандема опаковането на Стената на Аурелиан, а богатският град Нюпорт в щата Роуд Айлънд дава за изкуството своя Царски залив, за да бъде покрит от Кристо и Жан Клод с 13 935 квадратни метра бял полипропилен. Това е първият им морски проект от много и все по-впечатляващи.

4 години дуетът работи по стената от плат, шарж на Китайската, която вдигат на 5,5 м височина върху 39,6 км ниви, плажове и море в Калифорния след поредица обсъждания, съдебни процедури и 480 страници одобряващ доклад.
През следващата 1977 г. и 1978 г. Кристо опакова алеите на парка „Джейкъб Луус” в Канзас Сити, Мисури. Ефектът е поразителен.