Мария се похвали: Вече си мия косата...

Коронавирусът докара на фолк певиците не само тежка...

20 сериала, с които да избягаме от...

Никoгa дo ceгa нe cмe имaли пoвeчe cвoбoднo врeмe,...

Объркана комуникация II - Георги ЯНКОВ / Галерии

отпечатай новината

17.02.2020

Объркана комуникация II - Георги ЯНКОВ

Жанр: Постреализъм
От 18 февруари до 12 март 2020 Официално откриване: 18 февруари, вторник от 18.30 – ул. Иван Вазов 14, София Георги Янков е добре познат на българската публика автор, който с изявите си през последните десетилетия неизменно излъчва в културното пространство най-различни визуални и семантични конструкции. С чиято неочакваност респектира. Може да се започне с това, че той е доказан майстор на плакатното изкуство и графичния дизайн. И този факт няма как да не дава трайни отражения върху всичко, което прави, включително и върху настоящата изложба, състояща се от картини, в най-класическия смисъл. Характерно за Янков е да “кръстосва” техниките и материалите и неслучайно имаше период, в който образността на неговите плакати идваше от фотографираната предметност на изградени от него сложни обекти и дори инсталации. Ще си позволя да напомня, че преди няколко години последната му изложба беше свързана с подчертаването на специфична материалност, като светлината и кинетиката трансформираха въздействието на метала, дървото, стъклото и използваните “готови предмети.” В настоящата изложба Георги Янков е заложил на маслени платна в среден формат и решени еднакво като квадрати. В тях отново наблюдаваме типичното за този автор балансиране по тънката граница между сериозното и шегата. Добър пример в тази посока е картината EXIsT, която, освен композиционно минимализирано произведение със сдържан колорит, представлява и игра на думи. Буквата S се е превърнала в хоризонтално поставена брава, чиято посока на натискане решава въпроса за съществуването или изхода от него. В работата “Храмът” носът на лодката се превръща в купол с кръст, а рибите в облаци, но може да се каже и обратното. Другаде умишлено е търсена закачка с прочутото отрицание на лулата на Рене Магрит, в “Това е лула, Рене,” както и в “Това не е акордеон.” Пространствен акцент в галерията са работите, рисувани върху креватни табли, стоящи в граничната позиция между обекта и живописната повърхност. Една двоичност, характерна за така наречената нео-дада от средата на миналия век. И отново находчиво използвана от Георги Янков за целите на конкретната изложба в работи като “Батман,” “Черно-бяла телевизия” и “Бягство.” Това е изложба, която крие огромно богатство от значения, защото самата тя е нещо като хранилище на смисли и кръстопът за възможни инвенции.

автор: СЛАВА

Добави в: Svejo.net svejo.net Facebook facebook.com

Няма коментари към !