В една и СЪЩА седмица новият папа направи пълно с комунизъм послание до света, насочено срещу съвременния капитализъм, а в нашата православна църква, която ни приема, ни предава, избухнаха гей-, криминални и други скандали. Ирония на съдбата, но много показателна. Още веднъж се доказва, че докато светът върви напред, ние не стоим на едно място, а се връщаме назад стремглаво.

Майка ми, Бог да я прости, беше нарекла по радиото Христос първия комунист в един разказ за Пражката пролет. Беше цитирала думите на една жена, наша близка, живееща в Израел. Мнозина тогава подскочиха, защото подобни смели твърдения звучат ударно на първо слушане. Папа Франциск тези дни показа, че майка ми е била права, защото произведе световна сензация с призива си за солидарност, за това богатите да не грабят бедните и да не ги унижават, а да се грижат за онези, които са имали по-малко късмет или воля в живота. На някои им прозвуча комунистически.

За истинските християни, които помнят завета: „Ако имаш две ризи, дай едната на ближния си”, обаче става въпрос за вяра.

Жалко е, че българската църква, макар и с нов патриарх, сякаш живее в свой свят. При това не света на християнството, а сред интриги за убийства на владици, за бизнеса им, за техните похождения по жени и мъже и мръсните им тайни. Всеки съзнава, че вяра, религия и църква са съвсем различни неща. Но църквата, в родния й вид, вреди на вярата.

Глупаво би било след тази проповед да ви рекламирам иносказателно съдържанието на новия брой на Супер 19’, макар в него да има както интригуващи, така и наистина мъдри текстове. Важното е да не губите вяра. А това със сигурност ще ви помогне да бъдете щастливи и да дочакаме – всеки от нас и всички заедно, по-добри новини!