Нелсън Мандела

Рождена дата: 18.07.1918
Пол: Мъж

Нелсън Ролихлахла Мандела е южноафрикански политик от народността кхоса, водач на Африканския национален конгрес (АНК).Нелсън Мандела е символ на борбата срещу системата на апартейд в Южна Африка.Започва да се занимава политическа дейност през 1944 г. , когато става член на Младежката лига на АНК.През 1952 г. оглавява кампанията за неподчинение на расистките закони. Година по-късно е избран за президент на АНК в провинция Трансваал.През 1955 г. участва в конгреса на народите от Южна АфрикаПрез 1956 г. попада в списъка на 156-те човека, обвинени в държавна измяна и арестувани от властите в Южноафриканската република (ЮАР).От 1960 г. е в нелегалност, а от 1961 г. ръководи военната организация на АНК.През 1962 г. отново е арестуван и е осъден на 7 години затвор. През 1964 г. получава доживотна присъда.Нелсън Мандела прекарва 18 години в затвора на о. Робън (1964-1982 г.), през 1982 г. е преместен в затвора в Кейптаун, където остава 6 години, след което е хоспитализиран заради туберкулоза. В продължение на дълги години по света се води кампания за неговото освобождаване.През 1985 г. той отхвърля предложението на президента Питер Бота да бъде освободен, но да се откаже от каузата си.Освободен е на 11 февруари 1990 г., след като в системата на апартейд започва криза. Избран е за председател на Изпълнителния комитет на АНК през 1991 г. и за негов президент от юли 1991 г.През септември същата година Нелсън Мандела подписва национално споразумение за мир от името на АНК, уточнява процедурите за спиране на политическо насилие.На 3 февруари 1992 г. в Париж, заедно с президента на ЮАР Фредерик де Клерк получава награда на ЮНЕСКО за мир “Хофу-Боани”. През 1993 г. отново с Де Клерк получава Нобелова награда за мир.През 1994 г. е избран за президент на ЮАР в първите общонационални избори с участието и на чернокожото население. През 1996 г. под негово ръководство е разработена и приета новата конституция на ЮАР. Президент на страната е до 1999 г.Автор е на книгите „Няма лек път към свободата“ (1965 г. ), „Готов съм да умра“ (1979 г. ) и други.