-    Каква е историята на Вашия парфюмериен клан?

-    Прадядо ми, който е роден през 1902 г. пристига във Франция през 1919 г. – тогава в южната част на страната търсят работници за въглищните мини. Но той е син на фермер и бързо се ориентира към градинарството, по-специално към култивирането на цветя, защото се озовава в Грас, който е център на отглеждането им, тъй като още по това време започва да се превръща в столица на парфюерията. Традицията поема баба ми Жани, на която съм посветил парфюм Jany с любимото ми ухание от детството – на пекарна...

-    Ароматите на храни са страхотен хит, а много пъти съм си мислил как могат да се превърнат в парфюм утринния аромат на жасмин и кроасани, който е типичен за пролетта в Грас и в близкия Кан, които така прекрасно се съчетават....

-    Точно така е. Баба ми възпитава в този дух баща ми, който среща мама, докато работят в парфюмерия, вече в Екс ан Прованс. И решават да направят своя. В която аз израснах сред ароматите на големите брандове. И реших, че един ден ще направя свой. Исках да предам тази КУЛТУРА НА ПАРФЮМИТЕ и през 2020 г. се срещнахме с Амели Буржоа. Завърших бизнесучилище с профил Социална икономика, надградих с топография и архитектура и смятам това за важно, тъй като съвременното производство на парфюми не е само индустрия, но и арт-директорство. Направих и сайт за култура на парфюмите – едновременно информативен и търговски. Трябвае ни само инвеститор и го намерих. Неговото име Сора стана първата част от названието на нашия бранд, към което прибавих Дора от моето Дорадо...

-    Направен от злато в превод...

-    Направени сме от злато, но сме скромно семейство, хаха! Това е историята на SoraDora.

-    Кой беше първият Ви парфюм?

-    Пуснахме през 2022 г. не 1, а колекция от 7 парфюма. Генералната идея на нашия продукт е еволюцията на аромата – той се развива върху кожата по специални формули. Търсихме и намерихме хора със страст и творчески ориентирани, които да продават нашите нишови ухания. Сега го правят в 350 бутика в 40 страни по целия свят.

-    Говорите за еволюцията на парфюма върху кожата и наистина – понеже пробвах новия, той е ретро/винтидж отначало, после добива една много приятна опушеност като отлежало скъпо уиски...

-    За него ме вдъхнови спомена от детството, как ухаеха мъжете, докато баща ми ме водеше на училище. Това е винтиджът. Към него добавих нотки на ананас, грейпфрут и така осъвременихме духа на уханието. В стария Gladiator има повече мента и евкалипт...

-    Да, може през есенния сезон да се използва и за отпушване на носа, хаха...

-    Да. В Ultimate – премиерния ни нов Gladiator, който както сте усетили наистина е по-дълбок и по-богат, има неща като листа от виолетка – не цвят. Уханието им е като на спанак. Отново тренди аромат на храна, както по-рано отбелязахте...

-    Трудно ли се прави парфюм?

-    То е като рисуването и музиката – всички биха могли да го правят, но не на всички им се получава. НЕ Е ТРУДНО ДА СЕ НАПРАВИ АРОМАТ, ТРУДНО Е ДА СЕ НАПРАВИ НАИСТИНА ДОБЪР АРОМАТ.

-    Накрая важен въпрос: изместват ли нишовите парфюми големите брандове? Вече личи, че всички грандове почнаха да правят нишови ухания, но бързо ли се развива процесът на Голямата промяна?

-    Да, заемаме все по-голям дял от пазара, но големите са по-силнив дистрибуцията с помощта на веригите. Затова продължаваме да имаме „униформени” парфюми. Все повече обаче се налага това, за което говорим – все повече се налага креативността, автентичността, все по-важно е артистичното директорство на една марка и на всеки парфюм. ТРЯБВА ДА СЪЗДАВАМЕ ТЕНДЕНЦИИ, НЕ ДА ГИ СЛЕДВАМЕ, ДА ПОЕМАМЕ РИСКОВЕ, ЗА ДА ПОБЕЖДАВАМЕ!

Борис Ангелов