Анита Мейзер се престраши да проговори за тежкия си живот в затвора в Сливен, където, както самата тя казва лежи "без вина виновна". В 12 ръкописни страници, адресирани до приятелката й Елза Парини, тя разказва за живота си зад решетките, за своите страхове и за това как се е стигнало до присъдата й.

Цитираме буквално написаното от нея, запазвайки оригиналната пунктуация.

"Не мога да повярвам, че оцелявам все още като "мравка" в кибритена кутийка близо година и половина. Представяш ли си Елзе, до къде стигнах да пиша писмо, вместо SMS? Сега, моят Facebook са милите писма, които получавам тук. А е истински празник, ако някой близък дойде да ме види лично тук…",  започва писмото си Мейзер до Парини, която е главен редактор на "LifeOnline.bg".

Най-големият страх на почернената бизнесдама идва от сестрата на покойният й съпруг Милена, която според осъдената иска смъртта й:

"Много, много ядове имам и ще имам с тази жена. Иска да ни очисти и двете (с дъщеря й Джули, б.р.). Мен дори си мисля, че вече се пробваха с отрова… повръщах, идва Бърза помощ 2 пъти в ареста във Варна. Бях предупредена да внимавам. Случката е документирана… Пробваха се в затвора, пътувах болна (от Сливен до Варна, б.р.) и в ареста бях много зле, беше ден преди дело…$, разказва опасенията си, че има заговор за нейното физическо елиминиране Анита Мейзер.

В писмото си злощастната вдовица се оплаква и от некомпетентността, и преднамереното отношение на някой полицаи и магистратиq ангажирани със случая. Тя описва тяхното поведение и техните показания, разкривайки очевидни неточности и разминавания.

Обвинението в предлагане на подкуп, тя обявява за скалъпено и обяснява с връзките на своята етърва Милена с високопоставени магистрати и желанието й Анита да остане зад решетките. Сестрата на Николай Димов на всяка цена искала да я види осъдена и да получи солидно обезщетение.

Гражданският иск срещу Анита Мейзер е за 300 хиляди лева, но съдът на първа инстанция отсъди половината от сумата, както и покриване на разходите по делото плюс глоба 9000 лева, които осъдената обжалва в апелативен съд.

"Всичко е заради парите, които правят всичко възможно аз да платя! Всички разходи по делото, граждански иск и т.н. Иначе к‘во става… Милена ще си оскубе косата косъм по косъм с пинсета… а държавата мисли, че съм милионерка и ще трябва аз да платя всичко. Бизнес е това мое дело, не е съдебен процес! Да вземем от богатите, а това, че не е вярно, к‘во ни интересува. Моята невинност за тях е неизгодна, ще трябва държавата да ми плати неустойка, а това е невъзможно…", обяснява стремежа на съда да постанови осъдителната присъда затворничката.

"Ох Елзе, к‘во ми дойде на главата, и 100 живота да имам, не мога нито да го преживея, нито да го проумея, нито да си простя, че не използвах малко разум да му откажа да се занимавам с глупостите му безкрайни. Ще се поболея от тези глупости, ако вече не съм, от сериозни болести, тук в затвора. Често жените се поболяват в затвора от рак, но понеже няма прегледи, обикновено е късно когато се установи подобно нещо. Живот ли бе да го опиша… Иначе тук за бездомните е страхотно място. Кефят се, че имат какво да ядат, къде да спят и се радват да се къпят макар и със сапун, който ни раздават всеки месец. Дават на всички прах за пране, превръзки, сапуни и к‘во им е", описва ежедневието зад стените на затвора в Сливен Мейзер.

За сексуалния живот там тя пише: "Стават лесбийки, държат се за ръчички, кога се обичат, кога се псуват, но живота им върви, не страдат като мен и някои други, които са все пак и те със семейства и си имат бизнес и т.н. Човек, 30, 40, 50, 60 годишни жени ходят тук на училище 1-ви, 2-ти, 5-ти клас и т.н. Абе ад под небето е за мен, ще полудея, задушавам се по цял ден затворена в една стая, един коридор и 1 час на каре отвън. Лафка, в която има неща, които никога не съм си купувала и повечето неща дори не съм виждала по суперите… Най-луксозния крем беше "NIVEA". Само български има в момента. Боя за коса от 2-3 лева, окапа ми вече косата…", оплаква се от условията в женския зандан свикналата на лукс и качествена храна силиконова мисис.

Анита продължава ръкописа си говорейки за своите терзания, че е обявена от медиите за убийца:

"Ужасно е Елзе усещането да знаеш, че по един или друг начин, все пак, името ти се свързва с най-лошото нещо за един човек - убийство. Тази дума е най-страшното на всеки език, тези хора - убийците са най-лошите човешки същества на планетата Земя и аз наредена между тях с такова обвинение от жълтите медии. Искам пак да кажа, в закона има такива членове като 115, 116, 117, 118, 119, 120 и 121 където пише "убийство", а моя член 122 пише причиняване на смърт, но никой не го пише така, а и често, че е по непредпазливост го разбират само магистратите, на обикновените хора им напълниха главите с Убийство. Тази дума има едно, единствено значение: Отнемане на човешки живот, независимо как, от друг човек. Аз не съм го убивала. Не е честно всички да твърдят това…".

Пропитото с мъка послание затворничката завършва с думите: "Сготвиха ме хора с по-малко или повече власт, а сестра му ме мразеше, но след смъртта на Ники се отпусна да ме смаже с кеф. Таила е 6 години ненавистта си към мен. Два пъти идва в Америка изцяло на моя сметка. Всеки път 1000 $ горе долу се набутвах покрай нейното гости, неблагодарница. Знае, че аз не съм виновна, но да ми е гадно, що не… отмъщението е №1 мотив за убийство, а тя го има… Страшно е! Макар, че Ники казваше, че мотив не е достатъчно, а сърце… Бог да го прости I loved him, you know that (Обичах го, знаеш това - б.р.)

03.12.2017 г. подпис: Анита Мейзер"