Той е типичният посредствен мъж, отказал се от мечтата си да бъде хирург, за да стане „трудов кинезитерапевт“. Бракът му се крепи на няколко усмивки от чаровната, но не дотам любвеобилна Одри (Кристен Уииг), а банковата му сметка е на няколко крачки от код червено. На ръба на пълното отчаяние симпатягата Пол Сафранек се обръща към научния пробив на норвежки учен, чийто план за спасение на Земята от свръх популацията смалява доброволци в джобни размери.

Пуловерът на неамбициозния терапевт в премиерното заглавие „Малък голям живот“ загащва Мат Деймън, а на въпроса защо точно той е най-подходящ за ролята на мъжа, неуспяващ да се открои от стадото дори с ръст от 13 сантиметра, режисьорът Александър Пайн отвръща: „Трябваше ни човек, да кажем, между 35 и 55 години. Том Ханкс е вече на 60 и кой друг ни остана - ентусиастите на тема мускули, които в общия случай се казват Крис. Ние искахме да изградим образа на средностатистическия човек, в същото време ни трябваше и звезда, защото филмът е високобюджетен.“

Въпреки че логистиката на „Малкият голям живот“ предполага значително рамо от спецовете по визуални ефекти, самият Пайн се ограничава максимално от гледна точка на технологиите. „Помолих професионалистите, с които работих на терен да ми помогнат възможно най-много в преструвките, че снимам най-обикновен филм, без никаква компютърна обработка“, връща лентата назад режисьорът, зарекъл се да не позволява на дъщеря си да гледа цветна телевизия докато не навърши поне 12 години.

Встрани от индивидуалната трагедия на буквално малкия човек, филмът успява да засегне и по-глобални проблеми като дискриминация, недостиг на ресурси, екологични промени и т.н. Това е и причината Деймън да откаже главната роля в „Манчестър край морето“, за който Кейси Афлек впоследствие спечели и „Оскар“.

източник: Monitor