Преди десетина години на музикалния фестивал в Сан Ремо гръмна скандал със сексуален привкус. Дразнителят беше парчето на певеца Повия „Лука беше гей“. Повия е мъж – Джузепе Повия, на чиято кариера без малко да попречат признанията, че в един период от живота си е имал хомосексуални връзки и песента е изповедна. Срещу него – парадоксално! – скочиха точно представителите на хомосексуалната общност, които постановиха, че ако си гей, то е завинаги. Със сигурност щеше да е по-коректно Повия да изчурулика „Лука беше бисексуален, дълго време беше с мъже, а сега е с жена...“, но тогава тотално щеше да излезе от ритъм...

В подобна ситуация като лирическия герой на Повия е Джон – главният персонаж в пиесата „Петел“ на британеца Майк Бартлет, набор 1980, създадена през същата година, 2009-а, като музикалния опус на италианеца. Провокативния избор да я постави пръв у нас в Младежкия театър „Николай Бинев“ е прегърнал режисьорът Стайко Мурджев, който вече е хвърлял ръкавицата на пуританите от тази сцена с „Еквус“ на Питър Шафър – спектакъл, окичен с „Аскеер“ за най-добро представление, а сега номиниран и за режисьорския „Икар“.

От „Петел“ (Cock – игра на думи с жаргонното название на мъжки полов орган) той е направил вълнуваща психологическа драма за човешкото самоопределение и личния избор, която ни кара да повярваме, че любовта се случва просто между човешки същества а полът понякога е само условност. Това като че ли най не смее да приеме...самият Джон, блестящо изигран с всичките му колебания и душевни залитания от актьора Бойко Кръстанов.

Неговият Джон има дълга връзка с друг мъж (също отличен Александър Хаджиангелов) и се смята за праволинеен гей, когато ненадейно се влюбва в момиче – с образа на магнетичната Рая Пеева. Интелигентно и проникновено Стайко Мурджев избягва всяко хлътване в ситуационната комедия – нещо, към което сюжетът навярно би притеглил някой по-лекомислен режисьор.

За това спомага и минималистичната сценография на Марина Райчинова, в която са избегнати каквито и да било битови елементи: декорът се състои единствено от кръгъл подиум – като дансинг, който увлича героите в своя непредсказуем танц с ненадейни и за самите тях резки движения в житейския избор. Джон иска да се върне в „правия“ за него досега път, най-лесното решение би било да не променя нищо, но той чувства, че каквото/когото и да избере, ще загуби част от себе си... Още по-сложно става, когато в разположението на силите се намесва и натежава бащата на приятеля му (в ролята – звездният Михаил Билалов).

Въпреки пиперливия хумор в диалога който тече като агресивен тенис на къси пасове, пародията и преднамереният комизмът нямат място след началото на спектакъла, когато Хаджиангелов танцува и се перчи като паун, имитирайки сценичния образ на Фреди Меркюри.

Режисьорът не допуска да бъдат заглушени сериозните въпроси на битието, сред които търсенето на себе си често е един от най-болезнените. В интерпретацията на Стайко Мурджев и неговите актьори „Петел“ е драма за екзистенциалния избор, в която гей мъжете са също мъже, а не разлигавени клоуни, а момичетата са си момичета, а не „напомпани“ изкусителки. Изобщо – нормални хора.

Хореографията и пластиката са на Станислав Генадиев, музиката – на композитора Петър Дундаков.

Източник: Monitor

Снимка: Гергана Дамянова