БОРИС АНГЕЛОВ
СПЕЦИАЛЕН ПРАТЕНИК НА 19'
КАН

Български фолклорни напеви озвучават най-драматичните моменти на избор между доброто и злото преди финала на новия епизод от безкрайната сага Междузвездни войни, наречен Соло. Изборът на героите е дали да предадат на злия диктатор или да оставят на справедливо бунтуващите се супергоривото, което се успели да откраднат. Всички прилики с актуалните войни за петрол в Ирак, Сирия и, не дай, Боже, Иран с всички проблеми около т.нар. "ядрена сделка" очевидно са нарочно търсени от Рон Хауърд. Не е ясно колко пари е струвало на Дисни спешното му наемане, за да не пропадне мащабната суперпродукция, след като първите избрани постановчици напускат, но доказаният майстор си е свършил работата. Филмът му е по-добър не само от предхождащия Rogue One, но и от всички Междузвездни... поне от 2005 г. насам, сиреч дори от онези на самия Джордж Лукас.

За разлика от предишния епизод от сагата, който не бе направен, така че да се хареса нито на малките, нито на традиционните зрители на космическия епос, този път и двете публики - и на децата, и на техните родители - фенове на поредицата, ще им е вълнуващо и интересно да гледат. Това се дължи освен на наистина феноменалните ефекти, бясното преследване в неизвестното с фантастичните космически кораби, впечатляващите декори, но и на режисьорския избор на злодеите. Защото именно Уди Харелсън и Пол Бетани правят актьорската игра във филма, докато младите им колеги просто са на място. Спейс уестърна, както го определя създателят му, върви и се гледа на един дъх, не оставя място за дрямка, както предишните серии от епохалното филмово произведение.

За родителите се намират очаквани отговори на някои въпроси, които през предишните 4 десетилетия Междузвездни войни не бяха дадени. Например защо Хан Соло се казва така, а не е с фамилия Дуо например. При записването си в армията на Империята офицерът го пита от кои е - от кой народ или племе. Той, без да знае Левски, отговаря, че е сам, без други като него. След секунди размисъл, униформеният казва: "Значи записвам Соло". Чувството за хумор никога не е било силната страна на Междузвездни войни и този път традицията отново е спазена.
Кан буквално гръмна от мощната заря, невиждана дори тук, където не една суперпродукция е празнувала старта си с фойерверки.

Над морето бяха изстреляни несметно количество боеприпаси и в резултат цялата вис беше изпълнена с огнени хризантеми. Всичко това се разиграваше в продължение на поне 10 минути и то на мощния музикален фон на основната мелодия, която вече 4 десетилетия е един от символите на космическата сага. Цената на партито и специално на зарята е неизвестна, но със сигурност тя надмина във всички отношения последните рекордни илюминации - москвоските за Деня на победата 9 май.

Точно на обратния полюс - един уютен филм, който ни най-малко разчита на специалните ефекти и на екрана, и за представянето си беше показан от Валерия Голино, която помним като актриса най-малко с ролите й в класиката Рейнмен и комедиите Смотаняци. Тя снима собствената си половинка Рикардо Скамарчо в ролята на преуспяващ бизнесмен, гей на всичко отгоре, който въпреки липсата на контакт с по-големия си брат през целия им живот, се посвещава на грижите за него, когато разбира, че има рак. Целта му е болният и близките им да изкарат по най-добрия начин броените дни, които им остават да бъдат заедно, за да преоткрият себе си. Филмът е добър във всеки смисъл, лек и приятен, независимо от тъжната тема, гледа се и не е тягостен. Каквито, уви, са повечето филми и сюжети, които вървят тези дни на фестивала в Кан, най-социално ангажираният за всички времена.

Сред най-големите провали този път е Под сребърното езеро - един недонаправен, а толкова очакван филм за задния двор на холивудската индустрия, представен от режисьора Дейвид Робърт Мичел. Както сам признава постановчикът, той има друга работа на пълен ден, за която получава заплата, а киното му е само хоби.