НАЙ-НОВИ
Рекордна година за България по брой...
България уверено върви към целта си в туризма за 2024 г....
Мистерията на българските гласове покори Ню Йорк Таймс
30.05.2018 15:36 | Видян 2674 пъти
Музикалният критик на медията Джим Фарбър се е разходил из дългогодишната история на българския хор и я е поднесъл на най-големия музикален пазар в света – Америка, по проницателен, критичен и вдъхновяващ начин. Още в началото на ревюто на албума, той припомня как преди 31 години, запис на български женски хор, който „изпълнява хилядолетна музика“ е направил някакво чудо и продал невъзможните 500 000 копия в Америка. Мистериозният пробив на едноименния им албум, съвпадна с излизането на „Graceland“ на Пол Саймън и в най-голяма степен дава гориво на новото течение “world music”. Следващият албум от женския хор открадва „Грами“ през 1989 г. и прави турне по цял свят с напълно разпродадени зали.
“Цялата привлекателност беше в тяхното акапелно пеене,” казва пред изданието Робърт Хурвиц, който тогава плаща 8000 долара, за да купи лиценза за албума “Le Mystère” и да го разпространи в Америка с тогавашния си лейбъл Nonesuch. “Чистотата на техния звук беше невероятно вълнуваща.”
„Днес, след повече от две десетилетия далеч от студиото, хорът се завръща, но със звук, който вече не е толкова чист. Новият им албум комбинира фолклорните хармонии на хора с множество инструменти, не всички от които традиционни. Включва и колаборации с певица и автор от съвсем различен музикален жанр и култура – австралийката Лиса Джерард от Dead Can Dance. Има дори и хип-хоп бийтбоксър – Александър Деянов-SkilleR“, пише критикът на „Ню Йорк Таймс“, който не прие нетърпението си да види отзивите на публиката от новото звучене на хора.
Той пише още:
„Човекът, който е работил по аранжиментите и новата музика – Петър Дундаков, добре знае, че ще се сблъска с голям скептицизъм от феновете на хора, но остава непоклатим в решението си. “Искаме да разширим звука, за да пленим и нова аудитория. Не искаме да останем в в музея. Големият въпрос е, дали ще успеем да преведем фолклора в бъдещето”, казва той.
Лиса Джерард подчертава, че както тя, така и другите нови изпълнители, които работят с хора, са положили много големи усилия, за да не покварят натуралния звук на народните певици. „ние вървяхме към тях, а не обратното. Ако някой се е променял за този албум, то това съм аз“, казва примата на дарк-уейва.
Хорът всъщност започва да се променя спрямо как западняците чуват хармониите доста по рано – още преди 80-те. През 1966 г. запис на хора, в който те изпълняват аранжирана традиционна музика от диригента им Филип Кутев, е издаден като част от поредицата “Explorer” на лейбъла „Nonesuch“ и продава повече копия, от който и да е друг албум от поредицата. Звезди като Франк Запа, Дейвид Кросби и Греъм Наш постоянно повтаряха по интервюта, колко са повлияни от вокалната им техника и това допълнително повишаваше интереса към албума. Тогава, през 1975 г., швейцарския етнолог Масел Селие издал касета на хора през собствения си лейбъл, със записи, който сам е правил от 50-те. Точно този е записът, на който Хурвиц попаднал в музикален магазин в Париж през 80-те. „Отне ми 10 секунди да осъзная, че това е нещо, което наистина обажавам“, разкзва той. И докато той лицензира записите, за да ги издаде в Америка, британският лейбъл 4AD взима правата за Великобритания, където записът се продава в тираж по-голям от 100 000 копия. По същото време Лиса Джерард също записва за 4AD и именно там чува за пръв път „Мистерията на българските гласове“.
свързани новини
коментари
- коментари
- напиши коментар
- изпрати на приятел
- гласувай
Няма коментари към тази новина !