Бяхме се нагласили за Световното на звездите, а получихме Световно на вратарите. Като нещо такова може най-лесно да се определи Мондиалът в Русия, който един месец прикова пред екраните милиарди хора по цялата планета, независимо дали техните национални отбори участват или не на самия шампионат. Вратарите на Хърватия и Русия, както и още няколко техни колеги, изведоха отборите си до неподозираните висоти, на които се класираха. За големите суперзнаменитости Роналдо, Меси и Неймар остана възможността да изгледат най-решаващите битки по телевизията като редови фенове.
 
Дали това е само "пълна липса на малшанс", както беше казал един забавен коментатор, или е нова епоха във футбола? Каквото и да си говорим, най-добрите футболисти на планетата отиват към залеза на кариерите си - ето, Кристиано обяви, че договорът му от онзи ден е последният, който сключва като играч. Меси също няма много години пред себе си. А Неймар все повече отива към категорията на Божинов - голям талант, но много изцепки и контузии.
 
До двата финала стигнаха отбори. Не, че нямат звезди, но определено не са от нивото на супергероите. И Хърватия, и Франция, и Англия, и Белгия просто имат екипи и с това, а не с гениалността на един определен човек в състава стигнаха до върха на света.
 
Което, апропо, е добра метафора за успеха, хеле в нашата българска ситуация - нация от суперзвезди, която не може да свърши една елементарна работа: дали ще е да се погрижи за болните си деца, за възрастните си родители или да сътвори поне едно прилично шосе от край до край...