Двама бракониери лежат в плитки гробове до Индийския океан, след като нахлули на острова на застрашеното от изчезване племе. Сега дори роднините на жертвите искат убийците да не бъдат преследвани.

Описвайки сентинелци от отдалечените Андамански острови в Индия, прочутият изследовател Марко Поло от 13-ти век пише: "Те са най-насилствено и жестоко поколение, което като че ли изяжда всички, които хванат".

Докато техният канибализъм никога не е доказан, много малко се е променило тук в най-отдалечените части на Бенгалския залив в продължение на 7 века. Те все още са заети от агресивни племена, които ловуват диви прасета и риби със стрели, вярват, че птиците говорят с духове и немогат да палят огън, нито дума, която да описва число по-голямо от 2.

След като преживяха окупирането на островите от бирманците, британците и японците, а неотдаван и цунами, което отне живота на близо 2 000 други души в архипелага, неуловимото племе остава един от най-загадъчните народи на земята - но днес съществуването на племето може да бъде застрашено, заради намесата на останалата част от света.

В края на миналия месец индийските рибари Съндър Радж, 48 г., и Пандит Тивари, 52 г., бяха убити от сентинелци, след като лодката им случайно се понесла към брега на остров Северен Сентинел в Индийския океан.

Други бракониери стават свидетели на атаката от водата, описват как двойката, пияна на палмово вино, умира, след като били атакувани от голите бойци.

Хеликоптер на индийската брегова охрана, изпратен да разследва, също е нападнат с лъкове и стрели от същите племенни воини, оставяйки пилота без никакви илюзии по отношение на безопасността на кацането. Телага на рибарите били положени в в плитките гробове. Един от екипажа по-късно отбелязал на полицията, че е изненадан да види телата: "Мислех, че са опекли и изяли жертвите си" каза той.

Инцидентът доведе до противоположни мнения в обществото. Роднините на Съндар Радж призовават за справедливост и правителствени компенсации. Но местните власти не са склонни да разследват инцидента. И те са подкрепени от бащата на втората жертва.

"Вярването в справедливостта е един от стълбовете на обществото ни, но за мен това е различно", казва учителят Р. Р. Тивари.
 "Синът ми Пандит получи каквото заслужаваше. Той нарушаваше закона, бракониерства и отиде в земя, която не беше негова и беше убит. Какво още има да се каже?

74-годишният баща на 7 деца продължава: "Смятам, че жертвите са хората от племето, а не моят син. Те живеят в постоянен ужас от тежко въоръжените бракониери от Мианмар [Бирма] и Порт Блеър. Те само се защитаваха с лъкове, стрели и скали по единствения начин, по който могат. Това, което искам, е тялото на сина ми, за да може жена ми и аз да го погребем".

Може никога да не се стигне до съд, сподели шефът на полицията Дарммендра Кумар: "Имаме свидетели, да, бракониери, които няма да свидетелстват, защото могат да бъдат арестувани. След това има езикови бариери; никой не говори езика на племето. Що се отнася до  идентифицирането на виновните и съставянето на съдебни доказателства: трябва да арестуваме цялото племе".

Той добавя: "Ние сме в невъзможно положение. Ако нахлуем на острова, ще има и жертви от двете страни. Ако племената влязат навътре, може да успеем да се промъкнем там и да съберем телата, което вероятно ще се случи".