Тайно си мислих, че като отида на концерта на Бет Харт във вторник вечер в зала 1 на НДК, след толкова месеци четене на безкрайни суперлативи по неин адрес, тя ще се окаже надценено чудо (твърде хубаво звучеше идването й у нас, за да няма нещо гнило), продукт на американския шоубизнес. Това щеше да е идеално оправдание за невежеството на българина по неин адрес (е, намериха се 4000 ценители, които да изкупят всички билети). Но не, тя не е продукт. Напротив, като че ли съществува въпреки машината на шоубизнеса зад Океана. И житейският й път го доказва с всичките си спадове и върхове, свирене по улиците, наркотици и т.н.

Още щом си отвори устата имаш чувството, че те е хванала за шията, вдигнала те е във въздуха и те е шибнала в стената, а краката ти са отлепени на 10 см над пода. И така два часа, докато самата Бет танцува, свири на пиано, коленичи, слиза в публиката, целува и прегръща феновете, и дори разписа една китара. Американката се появи в ултрасекси къса рокля със завидно деколте, но и за миг не се съобрази с тоалета си и се раздаде докрай, прескачайки бунтарски през блус, рок, джаз и всякакви техни смесици, докато гърба й пазеха трима музиканти - Джон Никълс (китара), с когото работи от 20 години, Боб Маринели (бас) и Бил Рансъм (барабани).

Видимо щастлива от топлия прием и „най-страхотната вечеря“, която е яла, тя сновеше по сцената и раздаваше ласки на колегите си, а щом й стана тясно слезе в публиката. Започна да дирижира емоциите на феновете още с първите парчета Better man и Close to my fire (което в оригинал е с Джо Бонамаса), а гласът й като лавина заля всички. Четири песни след старта седна зад пианото, а пръстите и чевръсто заподскачаха в блус ритъм за Love is a lie, която я провокира за първото от множество откровения за вече загърбените й пороци с наркотици и алкохол. Не може да й се отрече безспорния талант и зад клавишите.

„Тя е Тина Търнър. Тя е Джанис Джоплин. Тя е голямата работа!“ Така я беше описал самият Джо Бонамаса, но тя не е нито една от двете гранд дами. И ми се струва, че ако машината на шоубизнеса все още работеше по музикантски стандарти Бет щеше да блести може би и над тях, защото има всичко - талант, скандал, грехове и невероятна харизма. За няколко парчета Харт помоли превъзбудената публика да седне (повечето артисти дават мило за драго да вдигнат феновете си на крака), за да премине в по-лирично настроение с Jazz man и At the bottom.

Съвсем разтопи сърцата на феновете, които вече я бяха почувствали като близка приятелка след толкова откровения, като изпя песен, посветена на майка й - Mama this one's for you и за „моя герой, човекът, за когото се ожених и който изтърпя всичките ми проблеми с наркотиците и глупостите, които съм вършила“ - My California. Нямаше как след последния акорд българите да не върнат тази гласовита буря на бис, а тя се отблагодари с Money back, Chocolate Jesus и Fire on the floor, заглавната песен на едноименния албум от 2016-та.

Източник: Monitor