- 43,7% от децата у нас живеят в бедност, което е повече от възрастните в мизерия, над 1000 хлапета годишно са изоставяни, а половината от тях са българчета по произход, не са всички от малцинствата - какво да се прави?

- 3800 деца в България всяка година са в риск от изоставяне. Щастливи сме, че фондация За нашите деца тази година помогна на 1500 от тях да бъдат подкрепени и спасени, като 116 в това число са децата с трайни увреждания. Това е нашата кауза и нашата мисия. Пъти по-високият от средния за ЕС процент на децата, израстващи в материални лишения, е огромен проблем, защото в тази възраст и особено първите 3 години са периодът, през който се изгражда 90% от архитектурата на мозъка - на всичко, което знаем и чувстваме. Замисляме ли се какъв старт даваме на децата в България?

Културата на инвестиране в децата се повишава през последните години. Добра кауза е дарителството в образованието, но ние се борим още преди това - от първия миг, ние да подкрепяме децата и особено лишените от грижа. Инвестициите в човешкия капитал трябва да започват от най-ранния момент и това е нашата кауза. 33,3% от децата до 5 години израстват в материални лишения, за по-големите нараства до 40%. Това означава, че стотици хиляди български деца няма да имат щастливо детство, от което следва, че няма да могат през живота след това да развият пълния си потенциал, което води до стряскащото положение с младежката безработица поради функционална и буквална неграмотност, а това пък е пряко свързано с престъпността.

- И тези дни един зам.-министър предложи решение: арест на непослушните деца...„

- Лепенето на етикети като "непослушни", "проблемни", "жалки", всички обиди, които се нанасят на децата с функционални трудности са известни. В други страни отдавна не ги наричат инвалиди - т.е. невалидни, едва ли не - несъществуващи. А тези деца са просто различни. Всяко дете е различно от другите. Моите двама синове са по-къдрави. Други деца не могат да ходят. Трябва да приемем различията и да създаваме връзки между хората. От деца.

- Мнозина обаче веднага лепват и етнически етикети на различните деца, а се оказва, че половината са българчета, а 40% от изоставените деца са със здравословни проблеми...

- Да, поддаваме се на стереотипите, че само ромските деца са изоставяни, че децата на бежанците не са като другите, че един дефицит е инвалидност. През 2000 г. започна реформа със специален Закон, но 18 години по-късно няма съществена промяна в нагласата ни към тези деца, не успяваме да осъзнаем другото и различното. Ако го правим, ще намерим в тях богатство. Отношението към тези деца не е въпрос на жалост, а е важно да им дадем хармоничен старт, за да станат активни и щастливи. Първото, което трябва да подобрим е емпатията, взаимопомощта - често дори не правим опит да помагаме.

- Вашата фондация е подпомогнала 13 000 семейства и техните деца - как?

- Философията ни е да поставяме детето в центъра, оттам и семейството. Важното за нас е децата да се развиват в хармонична семейна среда - тя може да е от биологическите им родители и ние успяваме в 80% от случаите, след като се свържем с тях и ги запознаем с децата, които са оставили, след като ги обучим как да бъдат родители, след като първо при нас започнат да се грижат за хлапетата, да върнем на децата родителите им и да си ги вземат да ги отглеждат вече подготвени. Семейната среда обаче могат да бъдат приемни родители или осиновители. Осигуряваме подкрепа за средата.

В нея влизат още лекарят, учителят. Нашите социални работници това правят - възстановяват счупените връзки. Създаваме отношения така, че семействата да се чувстват подкрепени, да им се създаде доверие в тях самите и в средата. Всъщност големият проблем е огромният брой социално изключени семейства. Много често родителите на изоставени деца самите идват от социални домове. Или са деца, родили деца. Често някои имат трудности в развитието. Тези хора са неразбрани, не се вписват в обществото и то не им помага. Тогава идваме ние.