Един от най-обичаните съвременни автори – Добромир Банев, ще отпразнува 50-годишен юбилей на 30.01. Броени дни след това ще бъде премиерата на най-новата му книга с интимна лирика Любов до синьо (издание на Персей).

Някои от стихотворенията му, включени в нея, вече предизвикаха фурор в социалните мрежи. Премиерата ще се състои на фаталната, но щастлива за поета дата 13.02. от 18.30 ч., в централното фоайе на Националната библиотека Св. св. Кирил и Методий.

Добромир Банев е любим поет, писател и публицист, в чиито творби модерните градски хора често припознават собствените си емоции и преживявания. Роден е на 30.01.1969 г. в гр. Ловеч. Завършил е право в Юридическия факултет на СУ Св. Климент Охридски.

Любов до синьо е седмата му книга след Еднакво различни (2011), Абсурдни времена (в съавторство с Маргарита Петкова, 2013), Абсурдни времена 2 (в съавторство с Маргарита Петкова, 2014), В понеделник ще е късно (2014), Зад огледалото (заедно с Маргарита Петкова, 2016) и Аз съм в другото такси (2017).

Когато се разминаваме с хората в живота си, ние разпознаваме собствените си лица. Понякога, колкото по-бързо вървим един към друг, толкова повече се отдалечаваме. Любовта е синя като небето, непредвидима като море, неудържима като болка, неустоима като цвета на очите, които я обещават.

И ние всички до един се надяваме да станем нейни избраници. Любовта е в бистрото отсреща, в клоните на есенните дървета, в неподправената прелест на снега, в разцъфтелите поляни и лятното слънце, което знае да обича безусловно.

Докато сезоните се сменят, ние съществуваме в безвремието на града, където една малка стая пази тайните на нашите целувки. Далеч от суетата, ние се обичаме до припадък, а най-малкото съмнение в чувствата на другия ни завръщат с още по-голяма сила към същата тази любов, защото да си отдаден някому, е изпитание, което си струва да бъде преживяно. За това става дума в Любов до синьо.

Книга, изпълнена с надежда и увереност, че най-доброто винаги предстои. Добромир Банев не дава рецепти за това как да обичаме. Той само ни припомня кои сме, за да продължим уверено напред, уповавайки се на любовта във всичките ѝ измерения и форми. До сетен дъх.