„Задължително ще те снимам на това стълбище, защото тук са правени толкова много легендарни филми и не само боливудски, повече от век история”, кара ме да позирам красавицата пиар на The Taj Mahal Palace Hotel г-ца Шехдева. С нея сме се запознали в The Harbor Bar, където тя ме е намерила, докато пия от знаковия коктейл Bombay Blazer. Направен с прочутия бомбайски ром и фреш от гуава – удивително розов на цвят, той се сервира запален от достолепния келнер.

Хотелът на 115 г. и барът са не по-малки символи на великия град с 21 милиона население и още 7 милиона души, прииждащи да работят в него всеки ден, от разположената пред тях Порта на Индия.

Триумфалната арка, която става на 95 тази година, е издигната в чест на британска кралица – гостенка на хотела. В него два пъти е отсядала нейната внучка Елизабет II, цялата й фамилия – заедно и поотделно – последно принц Уилиам и Кейт, кралете – младият и старият, на Испания, властелините на поп-и рокмузиката Джон Ленън с Йоко и Мик Джагър, президенти като Клинтън (съпругата му Хилари е пребивавала в хотела и като първа дама, и като държавен секретар на САЩ) и Обама, който нарича Тадж „символ на мощта на индийския народ”, всички легенди на киното - от Хичкок до Шарън Стоун, и на спорта . Фотоси на всички тях ще видите в топлата връзка между двете сгради, до бутиците на Диор и Сен Лоран.

И така въърволицата от ВИП-ове не спира 115 години, откакто хотелът отваря врати. На самия бряг на могъщия Бомбайски залив на безбрежния Индийски океан. Което също има смисъл: индийското и плътно налагано напоследък за града име Мумбай означава на местния език на щата, в който живеят над 100 млн. души, „майката на моряците”.

А той се появява по демократични причини: когато дядото на днешния милиардер Тата, който ще прави прескъпите ни самолети Ф16, отваря Taj Mahal Palace Hotel, индийците за първи път имат право да посещават място за настаняване и бар. Никъде другаде, особено в конкурентния Watson's Hotel, който в момента се руши, английските им поробители не ги допускат. Не правят изключение дори за доста богатия Джамсети Тата. Когато го спират на входа, той решава да направи по-добър хотел.

Днес в основания от него храм на туризма демокрация има, но ако човек има пари – независимо дали е индиец, британец, руснак или българин. Ако не изглежда добре, едва ли би бил дори допуснат вътре от сериозната охрана. Излиза доста вярна пословицата, че по дрехите посрещат... В хотела цените са пъти над доста ниските, сравнени с Европа, котировки в Бомбай. Въпреки това местните хора му казват просто Тадж.

Това, което са постигнали наследниците от фамилията Тата е хем да запазят духа на великия петзвезден хотел, хем класата му, хем да вкарат в него всичко най-съвременно, от което високата прослойка гости имат нужда, без това да пречи на уважението към легендата.