Красивото пеене на Соня Йончева е основната причина публиката да слуша Норма в Ковънт Гардън този сезон, коментира Файненшъл таймс. Кралската опера в Лондон е предложила договор на Анна Нетребко, но тя се е отказала от ролята, след което е поканена българката.

„Да откриеш сезона с Норма, означава да предизвикваш гнева на боговете”, отбелязва изданието.

Файненшъл таймс:

Йончева се справя с капаните на Белини

Партията е трудна, а самият сюжет на Белини за забранена любов между друидска жрица и римлянин в древна Галия днес изглежда по-скоро забавно отколкото трагично – без значение дали ще бъде поставена като мелодрама в тоги или като клиширана модернизация в съвременна военна зона, коментира критикът Ричард Феърман от Файненшъл таймс.

Самото представление може и да не е изключително – продължава Феърман, – но гласът на Йончева е красив, свеж и богат. Младостта и обхватът й позволяват да се справи с капаните, поставени от композитора Винченцо Белини. Певицата запазва очарованието на Норма като класическа романтична героиня.

Дори без величието на Монсерат Кабайе и при по-скоро незабележителна постановка с просто подходящи партньори, Йончева няма недостатъци и изнася представлението на свой гръб… или по-точно на свой глас.

Ивнинг стандарт:

Блестяща като Мария Калас и Джоан Съдърланд

Бари Милингтън от Ивнинг стандарт смята, че Кралската опера не губи нищо от отказа на Нетребко. Соня Йончева доминира на сцената в класическото произведение на Белини. След изпълненията на Норма от Джоан Съдърланд и Мария Калас, днес тази роля е огромно предизвикателство, но Соня Йончева се справя блестящо.

Пеенето й е впечатляващо и тя превъзхожда всички на сцената както гласово, така и физически. В суровото изпитание на арията Каста дива Йончева пропуска някои от най-изтънчените възможности за нюансирана изразителност, но разгръща ясно и красноречиво изпълнение.

Стилът на диригента Антонио Папано е чувствителен и изискан, но Джоузеф Калеха е донякъде повърхностен като римския проконсул Полионе. Сценографията е впечатляваща със заплашително надвисналите разпятия, представляващи едновременно храм и свещена дъбрава, но и напомнящи донякъде съвременна обстановка.