"Никой не искаше да печата първата ми книга, на 90 вече имам 100 и продължавам да пиша", шегуваше се преди близо 4 години Андреа Камилери - невероятният човек, получил международно признание за таланта си едва като пенсионер на 73, почти 74 години и издъхнал в сряда в Рим. Най-известният му герой Комисар Монталбано отпразнува 20 години от пускането на сериала този месец и 25 години от отппечатването на първия роман с него на автора Формата на водата.

Последната книга на слепия от 2017 г. Камилери, който през последните 2 години диктуваше всичко, излезе този май. Началото обаче няма нищо общо с триумфа. "Всички ми казаха: "Така не се пише, никой няма да те чете", когато започнах да предлагам на издатели първата си книга Цената на нещата, понеже беше написана със смесване на италиански език и диалект от родната ми Сицилия.

А аз им казах: "Ами не мога да се изразявам по друг начин и явно съм бил прав да упорствам", разказваше последният голям европейски писател. Все пак се намира кой да го издаде, а днес - както сте видели при откриването на Европейската столица на културата в Матера, това смесване на език и диалект не е просто мода, а е задължителен стил на Апенините. Камилери не промени само писането в Италия, но имиджа на своята Сицилия. Преди романите и тв сериала по тях, тя беше свързвана с опасности, страх, мафия.

Днес много българи и милиони хора от цял свят се тълпят и то най-търсените дестинации са прекрасните градове Рагуза и Ното, където се разиграват епизодите на Монталбано. И няма как да бъде иначе - сериалът се излъчва в 60 държави, включително България, а романът е издаден на 120 езика по цял свят в над 25 милиона тираж. "Кое ме направи писател? Че съвсем малък, преди да тръгна на училище започнах да чета книгите от библиотеката на баща ми, вместо приказки, за ужас на баба.

После в дома ни дойде великият човек и автор Пирандело. А вече бях открил любимия си писател Сименон с неговия Мегре. Сигурно още тогава съм се сетил, че трябва да направя моя Монталбано като нещо между баща ми и Комисаря Мегре. Но първо направих сценариите за сериала на РАИ по Сименон с неговия герой, така че да не бъде просто тв поредица, а телевизионно кино. После започнах да развивам в главата си образа на Монтаблано. Да бъде ИТАЛИАНЕЦЪТ - с мъжеството и с дефектите. Може би героят и другите образи ми се получиха, понеже добрите при мен не са чак тъй добри, както и лошите не са толкова лоши.

После, като литература, преди да стане телевизия - всеки роман за Монталбано е точно 180 страници - 10 глави по 18, създаде навик". Попитан дали тв образът или литературният герой е по-добър, Камилери е категоричен, че РАИ прави всичко прекрасно, но според него единственият филм, надминал романа, по който е направен е Гепардът на Лукино Висконти с невероятните Бърт Ланкастър и Ален Делон. Камилери беше толкова невероятен, че беше може би първият човек на словото след великото поколение Шестедестници - руски поети, събиращи стадиони, за да ги слушат как рецитират преди половин век - Евтушенко, Окуджава, Рождественски, Ахмадулина.

Стар, сляп и с каскет той напълни амфитеатър с многохилядна публика, която го слушаше в захлас, докато седи на сцената със следящ го прожектор и просто разказва истории. Апропо, точно в Агридженто, след американските бомбардировки, които сриват древните останки през 1943 г., както стара София, тогавашният тийнейджър среща Робърт Каппа, който - без младият да е искал - му дава автограф. "Не знаех кой е, пък се оказа най-големият майстор на обектива на миналия век".

Какъв е финалът на Монталбано? Не е банален, обяснява авторът. Написал го е преди 15 години, на 79, пратил го на издателството, но неотдавна го пренаписал малко по-различен. Ще излезе скоро след житейския финал на самия писател.  Последното послание на маестрото: "ЕВРОПА НЕ РАЗБИРА КАКЪВ ОГРОМЕН ПРОБЛЕМ Е ЕМИГРАЦИЯТА НА БЕЖАНЦИТЕ И КОЛКО ПО-ГОЛЯМ ЩЕ СТАВА ТОЙ ЗА НЕЯ В БЪДЕЩЕТО".