С вече пет игрални филма зад гърба си (и между тях документални), водещият български сценарист и режисьор Стефан Командарев устоява на изкушението да наложи само една тематична и стилистична линия в своето творчество. Въпреки това, последният му проект, среднощният полицейски колаж В Кръг е изненадващо близко до същността на предишните му филми като взима от тях сюжетни точки, структурни модели и емоционални обрати, за да ги подреди в поредния зрителски филм.

Едновременно ироничен и сериозен В кръг следва три патрулиращи двойки полицаи през една динамична нощна обиколка из центъра на София и свързва истории за трафик на хора, евтаназия, корупция и други съществени въпроси, по естествен и увлекателен начин с наличието на достатъчно мелодрама и провокация, каквито едва ли сте очаквали в рамките на 106 минути.

Безспорен хит за публиката след премиерната си прожекция на фестивала в Сараево, където филмът спечели наградата на Cineuropa  и наградата за най-добра женска роля, връчена на Ирини Жамбонас за изключителното й постижение,  В кръг смело се заиграва със социални послания и емоционални въздействия. В него има и политически конфликти и противоречиви герои, които държат интереса на зрителя, но тези които очакват просто заклеймяване или възхвала на момчетата (и жената) в сини униформи, ще останат разочаровани. Леко хапливата популистка жилка може да направи В кръг най-харесвания филм на Командарев след хита Светът е голям и спасение дебне отвсякъде, който попадна в краткия списък на  номинациите  за Чуждоезичен Оскар през 2009.
Филмът е втора част от трилогия, чието начало постави  селектирания през 2017 в Кан Посоки - истории по улиците, които представят социалната несправедливост и неравенство в съвременна България чрез серия от преплитащи се ситуации, напрегнато и динамично предадени от оператора Веселин Христов. В Посоки такситата бяха движещата сила. В кръг отново виждаме какво се случва на улицата, но мигащите светлини на полицейските коли създават усещане за повече спешност и изострено чувство за справедливост.  Полицаите в трите контрастиращи патрулиращи двойки представят различен баланс между законността и човещината, като нито един от тях не е напълно безгрешен. Черен хумор, който върви до края на филма е, че цяла нощ и трите двойки се редуват да прехвърлят в съседния район безжизненото тяло на наркоман, за да избегнат формалностите около работата по случая.  

Това създава представа за похватите на сценаристите Стефан Командарев и Симеон Венциславов, чрез които придават сила на заплетения сценарий.  В него присъства и неизменната корупция дори сред тези, които трябва да прилагат закона. В нощта, в която се отбелязва 30 годишнина от падането на Берлинската стена и промяната на режима в България, човечност и героизъм ще се противопоставят на правилата на работата.

Елена (Ирини Жамбонас) и Марин (Стефан Денолюбов) са партньори, които отвличат вниманието си от задълженията си заради необмислена авантюра. Близостта им се превръща в проблем, когато Марин нарушава протокола, за да спаси възрастен човек избягал от старчески дом, в който се разкриват ужасяващи условия на живот. Ветеранът в професията Тодор (Васил Василев-Зуека) и новака Васил (Стоян Дойчев) също са притиснати да избират между професионалния устав и човешкия инстинкт, когато попадат на момче, жестоко пребито от неонацисти. Далеч от почтеността, Иво (Асен Блатечки) и партньорът му (Иван Бърнев), тормозят група от роми, дребни хулигани, малко преди да разберем, че самите те са в сенчестата страна  на канал за трафик на хора – линия, провокирана от филма на Командарев Съдилището от 2014 (също с участието на Блатечки).

Това е само бегло докосване до горещите сюжетни линии, които се  разкриват до края на нощта. Ловко разиграни от монтажа на Нина Алтъпармакова, те се сблъскват, пресичат и изтласкват взаимно, по начин, напомнящ на носителя на Оскар, филма на Пол Хагис Сблъсъци и точно както в него, кулминациите на В кръг са напрегнати и необичайни. В кръг е най-добър в своята политическа хапливост, например когато Иво и партньорът му безгрижно обсъждат предимствата и недостатъците на секса по време на комунизма, докато местят мъртвото тяло. Когато този хумор отстъпи място на мелодраматична сантименталност (авантюрата между Елена и Марин изглежда по-бегла) филмът губи от въздействието си. Но като портрет на една все още млада демокрация, която търси мястото си в Европа („в  периферията на периферията” както мрачно се изразява едно от ченгетата), В кръг е доста добре реализиран: неговите нефункционални полицейски служители не са толкова над закона, колкото кръжат несигурно около него.

Източник:Гласове

Превод: Надя Кожухарова

Снимка: Getty images