Попитали продуцентския екип на „Близнакът“ какво е усещането да получиш две филмови звезди на цената на една. „Дигиталният Уил Смит струваше повече“, отвърнали отсреща. Именно в това едно изречение, казано колкото сериозно, толкова и с леко намигване, се крие същината на целия филм.

„Близнакът“ тръгва по родните кина от днес, а феновете на екшъна ще си изкарат чудесно пред големия екран.

Много битки, много гонки – особено от тази с мотора дори и аз (жена, без особен сантимент към жанра) останах впечатлена. Сюжетът проследява опитите за пенсия на застаряващия наемен убиец Хенри Броган (Уил Смит). Всичко се обърква обаче, когато той разбира, че правителството му е платило да ликвидира (донякъде?) невинен учен. И внезапно самият Хенри се оказва мишената на по-младия му наследник в професията Джуниър.

Много въпросителни излизат около „Близнакът“. Невинен ли е наистина погрешно убития учен? Защо Хенри не изглежда толкова впечатлен от факта, че е прострелял смъртоносно може би незаслужил съдбата си човек? Защо всъщност по дефиниция приемаме, че Хенри е „добрият“, а правителствените служби – лошите? Отговори няма да откриете в заглавието, но пък режисьорът Анг Лий предполага, че вътрешно емоционалният ни компас ни води по инерция в правилната посока.

Да имаш Уил Смит пред камера и да не вкараш и една остроумна реплика в сценария пък си е равносилно на кощунство. Актьорът, който със закачливия си нюх изнесе целия „Аладин“ на гърба си, тук е поразен – подобно на зрителите – от технологичния напредък, а диалозите не вкарват никаква глътка свеж въздух.

„Близнакът“ обаче несъмнено е заглавие, което всеки чистокръвен любител на седмото изкуство следва да изгледа. Макар и да има немалко пропуски на сценарно ниво (дори и самата история да е готова от няколко десетилетия преди да започнат снимките), филмът показва посоката, в която киното тепърва ще се развива – поне на техническо ниво. Тук ключова роля има героят Джуниър – изигран отново от Уил Смит. Гримът обаче не е бил необходим за подмладяването му, защото за това Лий разчита именно на дигитални методи. С десетки точки по лицето му, които улавят и копират всяка негова мимика, Смит изиграва всяка сцена от „Близнакът“ два пъти – веднъж като Хенри и веднъж като Джуниър. И се справя и с двата образа... И ако сценарият по-скоро „спъва“ превъплъщението му в наемния убиец пред пенсия, то с нотки на носталгия другият му герой обира повечето точки пред публиката. Съвсем скоро пък ще можем отново да „погледнем“ в миналото, благодарение на подобна технология. Това ще се случи във филма на Мартин Скорсезе „Ирландецът“, който също подмладява чрез компютър своите герои.

Самият Уил Смит не тъне в тъга по „добрите отминали години“. С типичното си чувство за хумор той отсича: „Младите не могат да ни стъпят и на малкия пръст. Аз съм на 51 и се чувствам страхотно“. Въпреки това споделя, че се е чувствал неловко да се види отново на 23-годишна възраст. И дава съвет на по-младото си Аз – да не изпуска ролята в „Матрицата“.

И ако от прочетеното оставате с впечатление, че Смит е сам на екрана – не сте далеч от истината. Партнират му Мери Елизабет Уинстед и Бенедикт Уонг от страната на добрите. Измежду проследяването на магията на седмото изкуство около аурата на Джуниър и самия Уил Смит обаче двамата далеч не успяват да блеснат. Клайв Оуен, който го раздава като голямото Зло в заглавието всъщност е единственият, който успява да си открадне светлината на прожектора... преди Хенри и най-вече Близнакът Джуниър отново да му я отнемат.

Източник: Monitor