Книга на руски за пребиваването на големия актьор и бард Владимир Висоцки в България и спомените за него  44 години по-късно подготвя журналистът от Велико Търново Анатоли Петров, който наскоро издаде сборника „Владимир Висоцки и България“.

В новото рускоезично издание той възнамерява да включи няколко десетки допълнителни страници, които се появили след нова обиколка по местата, където през септември 1975 театър „Таганка“ на големия режисьор Юрий Любимов  е играл постановките „10 дни които разтърсиха света“ и „Хамлет“ с участието на Висоцки в ролите на Керенски и героя на Шекспир.

Оказало се че почти половин век по-късно от домашните скринове, фотоалбуми, фонотеки и други потайни кътчета изскачат спомени и дори веществени свидетелства на поета, певеца и актьора, погребан във Ваганковското гробище на 28 юли 1980 г.

Неочаквано за Анатоли Петров изскочило и 40-минутно интервю на живо , за което се смятало , че е завинаги унищожено. Направили го след спектакъла в Стара Загора журналистът Венелин Йотов и тогавашният следовател Митко Маринов, които успели да се промъкнат покрай охраната на трупата в старозагорския хотел „Железник“ и да убедят Володя не само да отговори на въпросите им, но и да изпее няколко от песните си.

Записът, въпреки времето е достатъчно ясен и чист, интервюто няма нищо общо с тогавашните „стандарти“ и разкрива нови моменти от кариерата и начина на мислене на твореца.По необясними причини авторите му не са го публикували цялостно  нито веднага след вземането му, нито по-късно . Направили две копия, едното за Йотов, другото за Маринов, оцеляло първото . Появили се и забравени снимки от посрещането на трупата, особено в Чирпан, където Володя Висоцки прекарал часове наред с тогавашния уредник на къща-музей Яворов Димитър Данаилов и според местна легенда дори останал да преспи върху кревата на поета – харамия.

Пътем  Анатоли Петров установил, че има поне още един аудиозапис с Висоцки, направен от тогавашния кореспондент на БНР в Стара Загора Найден Рангелов.

След кончината обаче на Рангелов  през 2012 година целият му архив бил предаден на старозагорския музей и до момента все още не е обработен. Търновлията се надява че рано или късно и този запис ще се появи на бял свят, така както в архивите на БНР открили звуковата лента от цялостния запис на „Хамлет“ в София. Това бил според проучванията на търновлията единствен такъв в света, снимали с професионални камери в залата цели три часа и половина, през това време Хачо Бояджиев направил чудеса режисьорът Любимов да не влезе в залата. В последствие обаче видеото било унищожено , защото някой покрил записа с нов, без да си направи труда да го изгледа.

По света има десетки книги и отделни публикации за Володя Висоцки, копия от почти всички се съхраняват в музея на барда на носещата негово име уличка зад театър Таганка в Москва. Сред съхраняваните там е и първата книжка на Анатоли Петров  „Висоцкий в България“ от далечната 1992 година, която той лично връчил на майката на гениалния творец  Нина, когато се запознали.

Анатоли се надява новата книга да бъде готова до рождения ден на Висоцки: 25 януари, а дотогава той ще продължи издирването на всички онези българи, които по един или друг начин са се докосвали до личността му през далечната 1975-а.