Жените от Кино Роял е исторически роман, съчетаващ документалистика с художествена литература – модно е дори в киното. Също така е кримка, трилър, изследване на гейобщността, особено в нейната дамска половина, каквото никой до момента не е правил, както и на вечния въпрос защо България мрази и преследва богатите си и талантливите си хора.

Жените от Кино Роял – възстановената сграда днес е дом на Военния театър, е наред с другото и голяяяма разходка по култовата софийска улица Раковски, родния Бродуей, преди 80 години и в наши дни.

Авторката сравнява тази улица с река, каквато в други големи градове дели градовете и центровете им на 2. Също както два са труповете, намерени в мазето на някогашното кино, където и до днес, казват, витаел духът на една българска Марлене Дитрих, за която за първи път ще научите от Леа Коен.

Книгата задава много въпроси и дава много отговори, като оставя на всеки да я определи за себе си жанрово, ако изпитва нужда.Докато се е оставил романът го води леко и неусетно, без никакво напрежение и без каквато и да било назидателност, в един забавен танц с времената и нравите им, със съдбите на реалните ярки и измислените – по-обобщени герои, с различните „строеве“, „системи“ и начини на мислене, които променят или не променят хората.

С две фрази, които нееднократно се повтарят и се доказват неусетно в рамките на действието без никаква помпозност: „Българите не убиват жените си“ и „Българите пазят жените си“, освен че се изчерпва всеки коментар за толкова вълнуващата мнозина и отново дошла на дневен ред Истанбулска конвенция, се и разказват интересни исторически факти.

Например, че само една дама е наказана от Народния съд. Пати си писателка, която лежи 7 месеца за нацистка пропаганда.
Затова пък са осъдени издевателствали над жени и над евреи – нещо, което историците кой знае защо премълчават. Включително са съдени експулсиралите евреи в лагерите на смъртта от за малко владените от нас територии в Северна Македония и Беломорието.