Ако премиерът Борисов се пита защо председателят на Европейския парламент Давид Сасоли не пожела да се качи на джипа му - тв студио, за разлика от Урсула фон дер Лайен, трябва да знае, че все по-малки са шансовете италианецът с това точно име тепърва да го стори. В техните учебници по история и цивилизация, както се наричат, задължително се спират на партизанското антифашистко движение и неговия химн Bella Ciao.

Когато ние стигнахме до нея в лицея, и се шегувахме с думата "партиджано" в текста, като я обръщахме на "пармиджано", изядохме по един пердах зад врата от учителя ни по този предмет господин Масимео. След като педагогично ни потупа за пръв и последен път - не силно, но така, че да разберем, че не сме прави, човекът разказа извън учебникарски какво е за италианците тази съпротива. Вълнуващо го направи, така че да почувстваме за какво иде реч. И го разбрахме отлично. Дадохме си сметка и за българската история.

Действието на моята случка с Bella Ciao се развива по време на първия кабинет на Берлускони, който  никакъв начин не може да бъде обвинен в залитане към комунизма и към социализма. Историята трябва да се познава, особено от политиците, за държавниците пък -  задължително.

И нашата, и европейската. Но случката е също така и актуална, заради надуваното в премиерския джип - тв студио тези дни парче Корона чао. Освен кич, то е и подигравка с нещо, с което човек е странно да се майтапи, както и да пиарства с чували и камиони с трупове.