Американецът признава, че не е знаел кой е Атанас Буров, преди да започне работа по „Останалото е пепел“, където в образа на банкера влиза Асен Блатечки. Въпреки това Купър започва да изучава българската история още когато акостира в страната, а най-голямо впечатление у него оставят героите Васил Левски и Христо Ботев.

Повече от половин десетилетие, преди да застане пред камерата на художествено-историческата лента „Останалото е пепел“, към България Нейтън е привлечен от двете големи любови в живота си – настоящата си съпруга Василена Радева и театъра. Искрата между вече гордите родители на две дечица пламва след театрален семинар в Ню Йорк. Купър – който още 13-годишен за първи път усеща магичните трепети от играта на сцена, по това време развива собствена театрална компания в Балтимор. Негови съмишленици са колеги от университета, а заедно младежите успяват да продуцират до 4-5 постановки годишно. Като дете обаче, признава Нейтън, той подхожда с леко недоверие към изкуството. Отива на прослушване за училищна постановка по настояване на свой приятел, а магията на театъра била толкова силна, че още тогава той разбрал каква е неговата професионална мисия.

В България Купър отново се занимава и с театър. Заедно с Радева имат собствена компания - Panic Button Theatre, с която продуцират авторски постановки. „Това е много продължителен процес – от самата идея до писането на сценарий, редактирането, търсенето на партньори...“, обяснява екранният фотограф. Той допълва, че тази му работа е изградила рефлекса у него да бъде винаги отворен към нови моменти и преживявания. Защото именно когато най-малко очакваш, може да получиш вдъхновение за следващата си творба.

Походът на Нейтън към България и по-скоро първите му „стъпки“ на тази територия също служат като отправна точка за негов спектакъл – „Дисонанс за двама артисти“. Идеята за постановката спохожда роденият в Колорадо актьор около година след като сменя адресната си регистрация. „Дисонанс за двама артисти“ е вдъхновен от сънищата на актьорите, Карлос Кастанеда и юнгианската теория за колективното съзнание. А за пиесата Нейтън споделя: „Идеята се роди от усещането ми, че живея в един сън тук, защото всичко беше хем много различно, хем доста познато.“