Никол Кидман ни допуска до себе си

Миналата година Chanel отново посрещна Никол Кидман като свой глобален посланик. Докато модната къща се готви да представи за първи път в Австралия колекцията си resort ’27, актрисата размишлява за връзката си с модата и отговаря на въпроси на приятели и колеги. Фотографии: Лахлан Бейли. Стайлинг: Кристин Сентенера.

Хана-Роуз Йи, 23 октомври 2026 г., 11:41 ч.

Между фотографа и човека пред обектива има връзка — опъната и наелектризирана, която преминава през камерата. Никол Кидман, актрисата с повече корици на Vogue от всеки друг в професията ѝ, знае това по-добре от повечето хора. „Трябва да има абсолютна връзка с обектива и фотографа. Сякаш между вас съществува нишка“, разсъждава тя и прокарва дълъг, изящен пръст пред очите си. „Не може да е безсъдържателно. Не може да е празно. Зад него трябва да има емоция, мисъл или чувство.“ С годините Кидман е научила, че не можеш да отидеш уморен на фотосесия. „Защото това изисква огромно количество енергия. И не говоря за физическа енергия. А за емоционална.“ Научила е и че тази енергия идва от същия извор, който подхранва творческия ѝ живот. „Пак става дума за усещане“, обяснява тя. „Например на тази фотосесия“ — дванадесетата ѝ корица за Vogue Australia — „съм в жегата: слънцето, плажът. Как да усетя всичко това? Не е просто да се преструваш. Трябва наистина да си вътре в него.“

Като актриса Кидман усеща всичко. Въпреки изключителната си красота и недостижимото излъчване тя умее да направи достъпни за публиката дори най-непроницаемите героини — психически разклатени вдовици в Birth и Stoker, жени, търсещи авариен изход от собствения си живот в Babygirl и „Широко затворени очи“. „Винаги мога да достигна до емоциите. Аз съм човек, който не крие чувствата си“, казва тя. В киното това е нейният свещен дълг: да работи с режисьора, за да превърне усещането в екранен образ. И всеки път е като за първи път. „Просто обичам да бъда създавана наново“, обяснява Кидман. Започва да играе на 14 години, а днес, на 59, работи с продуктивност, която придава ново, изтощително измерение на думата. Само през тази година вече се е появила в три телевизионни продукции и един филм, докато работи по още три. Въпреки все по-постоянното си присъствие навсякъде — „Оскарите“, снимачната площадка, едно промотурне, следващо промотурне, наградите „Еми“, друга площадка, Седмицата на модата в Париж и отново снимки — работата продължава неизчерпаемо да я зарежда. „Обичам да бъда част от нещо“, споделя Кидман. „Не обичам да съм изолирана сама.“

Същото важи и за модата, където възприема ролята си като диалог с дизайнера. Когато говори за рокля, Кидман често разказва не за носенето ѝ на червения килим, а за пробите. Когато си спомня фотосесия, се връща към трудно усвоените уроци от напътствията на фотографа, а не към крайния резултат. „Стивън Майзъл ме научи да имам огледало, за да виждам всички форми на тялото си. А Ървинг Пен те кара просто да стоиш там“, казва тя. „И когато ти кажат: „Мръдни леко главата“, имат предвид един милиметър.“ Поддържа два архива: един за висша мода — жълто-зеления John Galliano за Dior, Chanel, McQueen и други — и един за винтидж дрехи, който дъщерите ѝ Съндей Роуз и Фейт „използват като магазин“. Организирала е и двата с помощта на „прекрасната Доли“ — покойната Партън. „Всички сме от Тенеси!“ На свой ред заема дрехи от дъщерите си: и трите носят един размер. „Съндей има най-хубавите ботуши“, казва Кидман. Носи и дънките им. „Винаги казвам: „Не купувам за мен, купувам за нас“.“

Обича таблата с визуални идеи. Иска да разбере визията на дизайнера и начина, по който той я вижда. „Ако носиш костюм — ако е Tom Ford, това е Хайдер Акерман. Какво чувства той? Кой е той? И какво представляваме двамата като съюз?“, разсъждава Кидман. „Разказвам историята на дизайнера, но съм напълно в синхрон с него.“

Напоследък тази история е на Матийо Блази в Chanel, където от 2025 г. тя е глобален посланик. „„Върни се у дома“, както ми казаха“, споделя Кидман — препратка към времето, когато беше лице на Chanel преди повече от 20 години. Тогава Баз Лурман и Кидман създават магия на терена на Fox Studios — „тичах там с онази розова рокля, опиянена от чувства“, припомня си тя с радост в очите — за реклама на Chanel No. 5, която променя индустрията с размаха и приказността си. На следващата година Кидман седи до Лурман на първия ред на представянето на Chanel за пролет–лято 2005 г., където подиумът е червен килим, а зоната за медиите играе ролята на папараци. На финала Карл Лагерфелд я извежда от мястото ѝ и двамата изминават целия подиум. „Невероятно е как всичко се свързва“, размишлява Кидман. „Помня как се качих с него на подиума. Матийо толкова харесал колко непринудено е било, че винаги го е помнил. Историята ми с Карл беше една от причините Матийо да иска да се върна.“ Тя носи прекрасно Chanel на Блази. Миналия месец в Париж се появи на ревюто с широко сако от туид и почти нищо друго. „Казах: „Да, ще нося просто сако“. После си помислих: „Малко е късичко, но добре“. Те казаха: „Не можем да го удължим“.“ Кидман се усмихва. Цял живот са ѝ повтаряли, че е твърде висока. „Добре, просто трябва да ходя внимателно“, казва тя с леко повдигната вежда.

Никол Кидман носи рокля и шапка Chanel.

Кидман беше и в Биариц — с ефирна малка черна рокля Chanel, „която буквално можеш да свиеш на топка“ — когато Блази представи колекцията си resort ’27. Скоро ревюто ще бъде повторено в Сидни: за първи път Chanel ще представи колекция в Австралия. Тя открива обща чувствителност между страната и момчешки жизнерадостния Блази. „Той е толкова свободен, а според мен австралийците са много свободни. Свободни сме с телата си, свободни сме в изразяването си“, започва тя. „И е скромен, а това е голяма част от нас като австралийци. Не сме самохвалковци. По природа омаловажаваме собствените си постижения, което според мен е много привлекателно.“ Тук тя имитира Блази, който свежда глава при първия намек за похвала. „Много австралийско“, казва и се засмива леко — като кубчета лед, които звънят в кристална чаша. „Не, не, не ме поставяйте в центъра!“

Кидман също не обича да поставя себе си в центъра. Описва връзката си с модата като приказката за Пепеляшка. „Обличаш се красиво и се чувстваш добре, после всичко това се сваля и се връщаш към истинския си живот. Винаги съм обичала това“, казва замечтано. Иска хората да знаят, че в полунощ каретата отново става тиква и под целия този блясък и изящество има жена, която се опитва да балансира същите неща като всички останали жени. У дома в Нашвил се чувства като себе си — ако перифразираме текста на песента, оглавила Spotify. Макар че всъщност „мисля, че се чувствам като Никол навсякъде“. Песента Nicole Kidman на Адела, с над 180 милиона слушания, които продължават да растат, едновременно я забавлява и обърква. „За мен най-важното е да подкрепям тези млади артисти под всякаква форма… Тя е толкова млада и талантлива и умее да пише запомнящи се мелодии, нали? Не бях чула песента, но тя ми изпрати текста и аз казах: „Да, давай. Давай, момиче““, разказва Кидман и прибира къдриците си в кок. „Нямам представа какво означава да се чувстваш като мен, защото понякога мога да се чувствам ужасно, меко казано, и да си кажа: „Днес не се чувствам така““, добавя тя и отново се смее. Знае само това: „Мисля, че сега просто се чувствам по-комфортно в собствената си кожа. Това е новото при мен… Странно е да стигнеш дотук на 59, но се радвам, че все пак някак успях“.

Никол Кидман носи пуловер и пола Chanel.

Баз Лурман, режисьор: Когато си млад, винаги се поставя голям акцент върху това да се впишеш. Има ли нещо, което в младостта си си възприемала като пречка, а после си открила, че е твоя сила?

Никол Кидман: „Ръстът ми беше пречка. Бях най-високата в класа, по-висока от всички момчета. Не успях да стана балерина, защото бях твърде висока. Дори като актриса ми казваха: „Прекалено си висока, защото си по-висока от главния актьор“. И изведнъж, когато първо изберат теб за дадена роля, вече не си твърде висока: всички трябва да се съобразят с теб. Беше невероятно, когато това се случи. През целия ми живот чувах: „Ще бъдеш прекалено висока“. Но това запали огъня в мен.“

Катрин Мартин, художник по костюмите и сценографията: Дълбоко в себе си си много срамежлив и уязвим човек, но успяваш да представяш героините си толкова открито и безстрашно. Как го правиш?

НК: „Мисля, че имам огромно доверие. Винаги подхождам с доверие към човека до мен и си казвам: „Добре, тук съм в безопасност“. Винаги съм избирала това и ще продължа да избирам да се доверявам на хората, вместо да се съмнявам в тях. Може да е недостатък, може да е добродетел. Но творчески според мен е добродетел.“

Ел Фанинг, актриса: Винаги съм била колекционер. За известно време събирах костички за пожелания, опаковки от дъвки, миниатюри и кукли. Отдавам голямо значение на малките спомени. Ти събираш ли нещо?

НК: „Имам талисмани, които пазя на колиета и гривни. Не мога да се разделя с тях. Всички имат значение. Нямам татуировки, но имам талисмани. Някои са от майка ми, други — от баба ми. Можеш да ги наречеш талисмани за късмет, но те са карта на периодите и хората в живота ми. Това е най-хубавият подарък за мен.“

Лора Дърн, актриса: Как успяваш постоянно да бъдеш толкова безусловен застъпник за всички нас и да караш близките си да се чувстват видени така, сякаш никой не ги е забелязвал преди?

НК: „Това е тя. Това всъщност е Лора. За себе си не знам дали съм способна на това, но изпитвам огромна любов и любопитство към хората… Вероятно затова обичам да бъда майка. Заради любопитството и пътуването през живота. Независимо дали си стар или млад, всички имаме какво да споделим и аз обичам това. Това постоянно изследване на смисъла да бъдеш човек. Понякога е толкова необикновено и дълбоко болезнено, а друг път — дълбоко радостно, ужасяващо и вълнуващо. Цяла палитра, калейдоскоп от емоции, които всички преживяваме по различно време.“

Наоми Уотс, актриса: Кое правило си нарушавала?

НК: „Тя ги знае! Няма да отговоря. [Смее се.] Много. Нарушителка на правилата. Само такава може да разпознае друга такава!“

Хю Джакман, актьор: Ти четеш ненаситно. Какво има на нощното ти шкафче?

НК: „Колкото и да е странно, препрочитам „Повест за два града“. Казах си: „Добре, сега ще се върна към някои класики“.“

Мишел Пфайфър, актриса: Коя роля ти донесе най-много забавление?

НК: „Мога да кажа тази, която направих с Мишел в Margo’s Got Money Troubles, защото много се забавлявах с нея. Но най-много… О, трябва да кажа BMX Bandits. Хайде де! Не трябваше да ходя на училище и можех да карам BMX. И ми плащаха!“

Джоел Еджъртън, актьор и режисьор: На Boy Erased имах усещането, че си актриса с толкова добри инстинкти, че режисьорът може донякъде да те остави сама да намериш пътя. Но още в началото каза, че обичаш да те режисират. Как изграждаш тази връзка във филма?

НК: „Винаги започвам с: „Можеш да ми кажеш всичко. Сега сме в творческия си балон. Нищо няма да бъде предадено, всичко, което си кажем, е свещено. Но трябва да можем да играем. Няма да се обидя, ако кажеш, че не е било добре, опитай това или онова“. Моето е: нека заедно влезем в пясъчника. Няма правилно и грешно в актьорската игра и режисурата. Има търсене, а после идва магията. Ако не създадеш пространство за това, общо взето си прецакан. Трябва да си готов, незащитен и отворен.“

Лулу Уанг, режисьор: Кое малко, странно конкретно нещо те прави безумно щастлива?

НК: „Дъмплинги. Дъмплинги със скариди и чили сос. Казвам го, защото когато бяхме в Хонконг за Expats, храната там беше невероятна. А Лулу е страхотна готвачка. Но аз обожавам люто. Все още трябва да отида в Hot Ones. Щях да участвам преди години, но се разсеях, както често ми се случва. Обаче мисля, че бих се справила страхотно. Аз съм момичето, което взема чушката в тайландския или индийския ресторант и пита: „Люта ли е?“. Те казват: „О, много е люта, не я яж“. А аз правя така.“ [Показва как отхапва голяма хапка от чушка.]

Марго Роби, актриса и продуцент: Коя ти е любимата австралийска телевизионна реклама от миналото?

НК: „Винаги съм искала да участвам в реклама на McDonald’s. Когато растях, McDonald’s беше върхът. Забрави актьорството, искам реклама на McDonald’s, защото искам да ям Quarter Pounder пред камерата отново и отново. Никога не ме избраха.“

Мейзи Уилямс, актриса: Използвала ли си картите таро, които ти купих? Имаш ли любима карта и защо?

НК: „Да, но не бих казала, че това ми е силата. Много предпочитам някой да ми гледа. А Мейзи го прави наистина добре. Любимата ми карта? Променя се според това на какво се надявам и какъв съвет търся. Ако не ми харесва картата, казвам: „Това са глупости. Не вярвам в него“.“

Джоуи Кинг, актриса: Освен че си прекрасна майка и успешна актриса, с какво в живота си се гордееш най-много?

НК: „Че оцелях. Буквално започнах в тази индустрия на 14 и още съм тук. Много се гордея с това, както и че в момента имам възможността — а кой знае кога ще изчезне — да подкрепям хора и да осигурявам финансиране на проекти. Дълбоко се гордея и че сме много близки с всичките ми племенници и племеннички и със сестра ми. Като братовчеди дъщерите ми и децата на сестра ми са като братя и сестри. Гордея се, че успяхме да създадем това за тях. Прекарваме всички празници заедно, неразделни сме и сме голямо, много сплотено семейство. Вече нямаме родителите си, но най-важното за майка ми и баща ми беше да запазим семейството близко. Успяваме да го направим.“

Никол Кидман носи горнище на бански, шорти за плуване и гривна Chanel.

Зоуи Салдана, актриса: Изгради една от най-безстрашните кариери в нашата индустрия, докато отглеждаше семейство, и сякаш никога не си ги възприемала като два конкуриращи се живота. Има ли тайна да си сто процента майка и сто процента артист, или всички просто сме се разбрали да сме зле по математика?

НК: „Няма съвършенство в нито една област. Правиш най-доброто и присъстваш. Във всяко нещо си казваш: „Никога няма да съм съвършена, но ще дам абсолютно всичко от себе си, за да се справя възможно най-добре“. Както винаги казвам на дъщерите си: ако се стигне дотам, всичко останало отпада. Няма нищо по-важно от вас. Толкова е важно едно дете да го чуе. Те го знаят, защото могат да се обадят на снимачната площадка и дори да съм по средата на нещо, ако имат нужда от мен, съм насреща. Да знаеш, че си абсолютният приоритет, че никога няма да останеш на второ място, когато наистина е нужно — за мен това е любов.“

Кристин Сентенера, главна редакторка на Vogue Australia: През годините винаги си ме насърчавала да създам семейство. Помня, че за децата каза: „Никога няма да съжаляваш“. Този сезон на ревютата в Париж видях Съндей на много подиуми. Какви съвети даваш на дъщерите си сега, когато започват кариерите си под толкова силни прожектори?

НК: „Най-важното, което им казвам, е винаги да са благодарни, да имат изключително добри обноски, да са точни, да знаят, че това е предоставена възможност, да се появяват и да работят най-усърдно от всички. Никога да не го приемат за даденост. Никога. А и притеснението е хубаво. Те казват: „Нервна съм!“. Аз казвам: „Чудесно. Значи ти пука“.“

Шейлийн Удли, актриса: Ужасна си с телефона и обичам това в теб. Какво печелиш, като не си постоянно пред устройството?

НК: „Тя също! Да, понякога отговарям късно на съобщения, не проверявам непрекъснато имейлите си; просто не съм такъв човек. Но заради това мога да присъствам емоционално в живота си и да поддържам сравнително стабилно психично здраве. Знам, че имам нужда да изляза сред природата, знам как да възстановя равновесието си, когато всичко ме претовари. За мен телефонът не е отговорът. Ще избера медитацията пред безкрайното прелистване на тревожни новини — а и това съм правила, повярвай ми. Трябва да имаш дисциплината да си кажеш: „Не го прави“. Никога не държа телефона в стаята през нощта. Това означава, че не съм първата, която отговаря във всеки групов чат. Хората може да се разсърдят, защото казваш: „О, извинявай, пропуснах съобщението“. Сега научих колко е хубаво да плъзнеш и да върнеш синята точка, след като си прочел съобщението. Така после ще си спомня!“

Харис Дикинсън, актьор: Имаш ли съвети за организиране на Коледа за голяма компания? Възможно е да ми се наложи за 20 души.

НК: „[Смее се.] Погрижи се да има много коледни лампички и музика. Просто нахрани хората. Храни ги. Прехрани ги. И измисли игра за масата.“

Александър Скарсгард: Здравей, Никол. Търся пералня и сушилня. Би ли препоръчала комбиниран уред или две отделни машини?

НК: „Зависи от пространството. Ако имаш малък апартамент, Алекс — макар някак да усещам, че нямаш — вземи комбинирана. Иначе отделни.“

Стивън Клайн, фотограф: Какво може да види в теб един фотограф, което режисьорът не може?

НК: „Надявам се и двамата да виждат едно и също. Надявам се да виждат душата ти.“

Трой Сиван, певец: Толкова си продуктивна — и сме много благодарни за това. Почивката идва ли ти естествено, или трябваше да се научиш?

НК: „Мога да легна на леглото и да изключа. Мисля, че е защото съм израснала на снимачни площадки, където трябва да се научиш да чакаш. Понякога чакаш четири-пет часа. Вероятно е някакъв вид медитация, но буквално мога да се изключа и мислите ми да станат минимални. Странно е. Това само по себе си е почивка. Сънят ми е труден, защото пътувам много и имам проблеми със спането… Но мога да спя до пет минути преди тръгване. Не ми трябва час, за да изпия кафе и бавно да се разсъня. Буквално мога да скоча от леглото. И мога да се събудя ето така.“ [Щраква с пръсти.] „Знаеш как хората натискат отлагането на алармата? Никога не съм го натискала. Никога.“

Адела, певица: Каква е разликата между начина, по който си избирала роли в началото на кариерата си, и сега?

НК: „Опитвам се да няма разлика. Опитвам се да правя същите избори, без да мисля за последствията. Искам ли да го направя? Не искам ли? Ще бъде ли вълнуващо? Интересно ли е? Опитвам се да запазя тази лека освободеност и вълнение за бъдещето. Наричам ги тийнейджърски избори, когато не мислиш за последствията. Дъщерите ми реагират: „Какво?“.“

Кайли Миноуг, певица: Фенка съм ти през цялата ти кариера, още от култовия BMX Bandits. Тогава имах велосипед тип драгстер с лентички на кормилото. Сигурна съм, че още можеш да караш на задна гума, но имаш ли любими каскади или спомени от онова време?

НК: „И аз на теб, Кайли. Тази жена е златна. Изпитвам огромна любов към нея. Помня BMX състезанието в края, когато трябваше да се спусна. Бях ужасена! Защото бях с всичките момчета. Не спечелих състезанието, но направих старта и си казах: „Страхотно. Това е наистина екстремно“. Когато чакаш горе да стартираш, спускането е сериозно. Хайде де! Благодаря. Направих го. Наскоро ме поканиха да озвуча документален филм за BMX. Всички казваха: „Няма да искаш да го правиш“, а аз: „Може и да поискам“. Правя неочаквани избори.“

Бруна Папандреа, продуцент: Колкото и задачи да имаш, винаги идваш на площадката подготвена и в образ. Как оставяш всичко друго настрана, когато камерите заработят?

НК: „От любов към това, което правя. Толкова съм потопена в него и все още напълно запленена от изкуството и самата работа. Когато това изчезне, ще спра да го правя.“

Лиан Мориарти, писателка: Знам колко ти липсват майка ти и баща ти. Ако можех да ти дам възможност да се върнеш в един момент от детството си, къде и кога би отишла?

НК: „Ходехме на прекрасни плажни ваканции в Авока или на едно място, наречено Барингтън Топс. Това са едни от най-хубавите ми спомени. Бих се върнала към онази коледна ваканция, към онзи януари, когато нямах нито една грижа. Имахме изкуствена елха и гирлянди. Обичам аромата на лятото и гардениите. В Америка, когато кажа: „О, плажът и гардениите“, те ме гледат: „Какво?“. Да! Това е Коледа за мен! Бих се върнала там — при семейството си и към времето, когато бях малко момиче. Много бих искала. Но мога да го пресъздам сега за децата си, а може би и за внуците си. Да идват гирляндите и плажът!“

Vogue Australia