След извънредното положение
Да се позиционирам в друг аспект. Не, няма да отида да стана земеделец, не ми е работата това. Музиката, концертите, пеенето - това съм го правила. Наистина имаше нужда от малко почивка и да си кажеш - по какъв друг начин да си представя музиката. Може би големи концерти в НДК, на открито, в големи зали.

За авторските права
Единственият доход, който имам във времето, е само от участия. В България няма действащ закон за авторското право, от който да получаваш както навън отчисления - имаш един хит и си си уредил живота за 100 г. напред и за поколенията. Чакаме да дойде времето да отворят ресторантите и да ни поканят да пеем, но най-вероятно няма да е сега.

За килограмите и болестта
Свалих излишните килограми, за които ме разкъсаха. Тежеше ми, обиждаше ме. Не знаех, че проблема е здравословен - хашимото. Признавам, че ако някой ми каже от по-пълните жени, че се чувства перфектно, все мисля, че е роля. И аз бях в роля. Тогава казвах, че няма никакво значение, че се чувствам ОК, ако някой ме харесва, ще ме харесва такава каквато съм. Имаше мъж в тоя период от живота ми, който наистина си ме харесваше такава. Но това не беше достатъчно. Аз знаех, че това е маска. Сега се чувствам свободна, отворено ми е сърцето.

За любовта
Страх ме е от любовта. От тези дълги компромиси, от това да давам шанс след шанс, е било губене на време. И тази бариера, която съм си поставила, ме пази от страховете. Започнах да си задавам въпроса - какво най-лошо може да ми се случи. Оказа се, че всичко е само във въобръжението. Няма нужда от тази търпимост, за която говорим в брака или отношенията във връзките. Когато нещо не върви, то се вижда. 4 години безсмислени! Как няма да си сложиш бариера в момента, да съм сама и да лъжа, че ми е хубаво. Не знам дали съм готова за любов. Не я търся и преди не съм, тя просто се е появявала. Искам да я изживея, но този път да е много осъзната. Онази страст, за която мечтаехме на млади години - да трепереш от ревност, да си ревнуван, за Бога - не ми трябва такава любов вече. Искам някой, с който да мога да си говоря, да ме слуша, да ми разказва, да има аз какво да науча от него, да е споделеност. Тежи ми, че я няма любовта. Молитвите ми в последните години са много скромни - първото, което казвам: "Прости ми, Господи, и ти благодаря за всичко, което имам". Бих го помолила да ми дава още грешки да правя, от всички грешки съм станала това, което съм в момента.