-Може би винаги и всяка тренировка е било като мач за мен. Раздавал съм се докрай.

-Липсва ли ви футболът сега?

-Липсва ми футболът. Не мисля, че има футболист, които е спрял, и не му липсва. Цял живот си играл, свикнал си да живееш по този забързан начин - тренировки, лагери, мачове, постоянно някъде си. Както се казва - цял живот в куфар.

И като спреш е странно и липсва, но няма как. Вече си в друг етап на своето развитие. Трябва да се примириш и да гледаш напред. Аз това правя всеки ден.

-Истина ли е, че водите преговори за закупуването на най-популярния македонски клуб - Вардар (Скопие)?

-Отборът има потенциал да постигне големи неща, но не искам да говоря за нещо, което все още не е станало. Преди няколко дни тръгна мълвата за отбора и вече започнах да чувам лоши неща и да се опитват да ми подливат вода, затова не искам да коментирам тази тема за момента.

-Не съм от родителите с болни амбиции. Не смятам, че синовете ми на всяка цена трябва да станат футболисти, ако не го искат и не ги влече. Ако са решили да вървят по моя път ще дам всичко от себе си, дори и невъзможното, за да им помогна да постигнат техните мечти.

Но ако виждам, че нямат желание и не им се занимава с това, още на следващия ден да прекратяват. Няма смисъл да се занимават с това, ако не го искат с цялото си сърце. Може някой да иска да стане пианист примерно, аз ще ги подкрепя в това, което искат.

Не искам да се занимават с нещо, което не ги прави щастливи или не и не ги удовлетворява.

-Проявяват ли футболен талант?

-Постоянно са с топките и постоянно ритат, но все още са много малки. Каквото мога показвам (смее се).

-Кой е най-важният урок, на който искате да научите дъщеря си и синовете ви?

-Да вярват в Бог. Вярата е най-силното нещо, на което искам да ги науча и най-важното. След като имаш вяра, Господ вече знае как да ти покаже пътя. Каквото зависи от мен като баща и родител ще го дам, но важна е вярата.

-Сега когато не сте вече професионален играч, по различен начин ли виждате отглеждането на най-малкия ви син - Благой Георгиев-Джуниър?

-Да, вече виждам какво е да имаш дете, защото колкото и да не искам да го казвам, аз не съм бил до първите ми деца постоянно докато са растяли, защото постоянно съм бил на лагери, мачове и тренировки всеки ден и съм изпуснал развитието им и бащините грижи, които трябва всеки един баща да полага.

Затова сега и не само с малкия, а с всичките ми деца гледам да наваксам това , което съм изпуснал и да съм непрекъснато около тях. Малкия пък вече съм си с него постоянно и виждам как расте пред мен и всеки ден се изменя. Дори да те събуди в 5 през нощта като ти се усмихне насреща и забравяш и умора и всичко.

-А ако ви върнем назад във времето, вие какво дете бяхте?

-Естествено, че аз ще кажа, че съм бил добро дете и ученолюбиво (смее се). Най- добре да питате родителите ми. Не съм бил проблемно дете. Целият ми живот е бил училище – тренировки - вкъщи. Не съм имал време за нищо друго.

-Какво си пожелавате отткук нататък?

-В личен план децата ми, жена ми, родителите ми и близките им да са здрави и Бог да ги пази.

В професионален план да развие тази школа и да излязат добри футболисти, което ще е добре за българския футбол и за националния ни отбор.

Източник: Monitor