На днешната дата през 2005 г. на 64-годишна възраст този свят напуска оперната прима Гена Димитрова.

Началото като певица се поставя още в детските години, когато нейният талант е забелязан от първия й учител по музика – Иван Генков, който й предрича бляскаво бъдеще.

С оперно пеене започва да се занимава в гимназията. Завършва Българската държавна консерватория (1959-1964 г.). С гуменки и почти в носия пристига в София на приемни изпити в Консерваторията. Пее „Хей Балкан ти роден наш“. Приета е веднага. За да може да се издържа, работи като миячка на съдове в стола на Консерваторията, за което е подигравана от по-заможните си колежки. „Сега вие ѝ се смеете, че ви мие съдовете, а един ден може би вие ще миете нейните“- коментира именитата вокална педагожка Лиляна Жабленска. Неин учител е големият български оперен певец и педагог проф. Христо Бръмбаров.

Това е периодът на истински възход на българската оперна школа, от която са произлезли такива имена на европейската и световната сцена, като Николай Гяуров, Борис Христов, Никола Гюзелев, Кирил Кръстев, Никола Николов, Димитър Узунов, Райна Кабаиванска и много други.

Звездата на Гена Димитрова изгрява на родна сцена на 27 декември 1967 година, когато оперното ръководство смело поверява трудната партия на Абигайл в софийската премиера на „Набуко“ на нея – 26-годишната стажант-артистка. За тази й роля по-късно в. „Райнерх пост“ ще провъзгласи: „Да се сравнява с друга Абигайл е невъзможно, защото българската е единствена“.

1970 г. й носи Голямата награда – златен пръстен на София и златен медал от IV Международен конкурс за млади оперни певци в столицата именно с партията на Абигайл. Идва специализацията в Италия, златото от множество конкурси, включително наградата „Златен Верди“ и Голямата награда „Джакомо Пучини“ за цялостно творчество. От началото на 80-те години Гена триумфира из цял свят. Партнират й най-добрите певци, диригенти, режисьори.