Пророк, предсказвач, ясновидец, прорицател, оракул - с тези и още куп сходни имена медиите в Италия венцехвалят вече повече от месец художника илюстратор Валтер Молино.

През декември 1962 г. той рисува за задната корица на неделното приложение на в. „Кориере дела сера“ - „Доменика дел Кориере“, шеметна футуристична рисунка със заглавие „Животът през 2022 година“. Някъде в края на юни пък тази година разтропан репортер я намери в архивите на всекидневника, пусна я по медийното течение и после хората по света научиха, че съдбата им по времето на пандемията COVID-19 е предначертана преди почти шест десетилетия. Защото на въпросната рисунка има всичко онова, с което ние живеем днес - стриктното социално разстояние, плексигласовите стени и скафандри, с които се делим един от друг яката дисциплина във всекидневието ни, подчинението на невидим и може би наистина загрижен за здравето ни регулировчик.

Все пак бързият поглед върху задната корица на „Доменика дел Кориере“ от 16 декември 1962 г. и разлистването на изданието показват, че илюстрацията въобще не е замислена като предсказание за живота в далечното бъдеще под диктовката на някакъв зъл и безпощаден вирус. В прекия смисъл на думата, разбира се, защото на практика целта на Валтер Молино е да покаже пагубното въздействие върху човека на един друг също много опасен за цивилизацията, но от технологично естество „вирус“ - автомобилния трафик, както и пътя за неговото неутрализиране.

По онова време във вече претъпкания с коли и задръстен от жестоко движение Ню Йорк се случва нещо невиждано - закъсал в движението и закъсняващ за работа банков чиновник излиза от колата си, събува обувки и започва да бяга по покривите и капаците на заклещените на платното като сардини автомобили. И само така успява да стигне навреме до банката си, като историята му е разказана от всички големи медии на планетата, нарисува я на първата корица на „Доменика дел Кориере“ и щатният илюстратор на приложението.