Ако се радвате на сочни пресни плодове в Европа това лято, голяма е вероятността да благодарите за това на българин, пише Economist.com. Всяка година десетки хиляди работници от страната от Източните Балкани берат, скубят, копаят и поливат във ферми във Великобритания, Германия, Италия, Испания и други места. Когато Covid-19 затвори границите тази пролет, западноевропейските фермери изпаднаха в паника и правителствата бързо се предадоха на исканията им да пуснат българите.

Повечето европейци предполагат, че тази миграция е започнала след Студената война, когато България се е освободила от съветското господство. Всъщност, казва Мариана Якимова, историк, тя датира от края на 17 век. Османската империя, която тогава управлява Балканите, наема българи, които да придружават войските и да отглеждат зеленчуци за тях. Нахлуването на османците в Централна Европа е спряно във Виена през 1683 г., но българите, достигнали тези места с тях, започват трайна връзка със земеделието в региона.

В края на 19 век, когато Виена и други австро-унгарски градове процъфтяват, българите изграждат пазарни градини в покрайнините им. През 1918 г. Австро-Унгария се срива, но, загрижени да нахранят Виена, австрийците предоставят привилегии на българските си градинари. Междувоенните години са златна ера за тях. Те напуснаха дома си през пролетта, за да работят в Австрия, Чехословакия и другаде, и се прибират, когато нощите стават дълги.

По-мрачна глава от историята започва през 1938 г., когато Адолф Хитлер подписва споразумение с България за изпращане на земеделски работници в Третия райх. По време на войната идват още хиляди, които да заменят немците, изпратени на фронта. След 1945 г. много от завърналите се в новокомунистическа България са екзекутирани като сътрудници. Други обаче се заселват като бежанци в австрийския Бургенланд, създавайки стопанства, които обслужват виенски пазари и до днес.

Комунистическите десетилетия всъщност прекъсват тази българска традиция за сезонна работа в чужбина. (Дори има име на български: гурбет.) След 1989 г. българите възобновяват практиката, първо нелегално в Испания и Италия, по-късно с разрешителни за работа и накрая безпрепятствено, след като страната им се присъедини към ЕС през 2007 г. В наши дни самата България е изправена пред недостиг на работна ръка и заплатите се увеличават. И все пак брането на чушки у дома печели само националната минимална заплата: 1,87 евро (2,21 долара) на час. Часовото възнаграждение за прибиране на аспержи в Германия е 9,35 евро. Да живее гурбетът.


Снимка: АФП