Автор: Антоний Тодоров     

През последните дни и седмици непрекъснато научаваме, какво е неприличие.

Неприличие било „да се хули България“ с резолюцията на Европейския парламент. Неприличие било автори на резолюцията да са български евродепутати като Елена Йончева и Радан Кънев. Неприличие било да се прави тайна коалиция по този начин между БСП и ДСБ.

Неприличие било да се подкрепя резолюция, която призовавала да се ратифицира Истанбулската конвенция за насилието над жени, след като българският Конституционен съд я е отхвърлил като противоконституционна. Неприличие било това да прави евродепутат-социалист, след като собствената му партия вече била взела решение.
Неприличие било да се хвърлят яйца по политици, публични личности и офиси. Неприличие било да се блокират кръстовища, да се пречи на мирните граждани, да се вдига шум със скандирания за „оставка“. Неприличие било да се искат предсрочни избори, защото имало редовни.

Неприличие било президентът да иска оставките на премиера и главния прокурор, след като той трябвало да бъде „обединител на нацията“. Неприличие било той да получава някаква подкрепа от „десни“ граждани, когато той е бил кандидатура на БСП. Неприлично било по същата логика на едно място да протестират Христо Иванов, Мая Манолова или хората на Слави Трифонов, заедно с хора на „Демократична България“, или пък някакви там социалисти.

Неприличие било да се критикува правителството, а да се използва софийското метро, построено от него. Неприличие било да се използват реплики, изказани пред партийна аудитория, а не официални речи, изречени в Народното събрание. Както било неприличие да се „крадат папки“ с предварително подготвени речи в Народното събрание.

Неприличие било да се иска оставката на главния прокурор заради избирателните акции на прокуратурата. Неприличие било и да се критикува полицията, че употребявала неприемливо насилие, например в тъмното под колоните на Министерски съвет.

Неприличие било публикуването на книга-наръчник за сексуално възпитание, защото „подбуждала към ранен полов живот“, някои илюстрации били „порнография“. Неприличие било да се учат децата и младежите на сексуална култура, защото трябвало да бъдат възпитавани в „християнски ценности и морал“.

Колко много неприличие се оказало че има в иначе толкова приличната ни Родина!
Прилично било да си затваряш очите за крещящата корупция в Родината ти и да се обявяваш за патриот. Защото било прилично да не признаваш „пред чужденците“, че си оставил мафията да се разпорежда в държавата ти. При това безнаказано и нагло.

Прилично било да приемаш безропотно решението на Конституционния съд за една конвенция, за която само преди няколко години си водил упорита кампания за бързото й ратифициране. Прилично било и да отлъчиш евродепутат в най-острата фаза на усилието да се разгледа и приеме резолюция, остро критикуваща правителство, чиято оставка искаш.

Приличие било да се допускат запалени боклуци да повредят магистрала, струваща милиони, но е и яйца по политици. Прилично било политици да наричат протестиращите „простаци“ и „лумпени“, но не е прилично някой от тях да те замери с домат (дори не развален). Както е прилично за блокираш София с едновременни ремонти на големи булеварди, но блокадата на едно лесно заобиколимо кръстовище не е.

Прилично било президентът да наблюдава случващото се пасивно, да мълчи и търпеливо да подписва всичко, което му предложат (я кандидатура за главен прокурор, я пореден лобистки закон, я направо нова конституция). Прилично било да се използва държавата за частни цели, но било неприлично президентът да си противопоставя на това. Прилично било също така „десните“ за подкрепят „десните“, защото… били десни. И не било прилично, ако си приличен гражданин да застанеш до друг като тебе, пък макар и „не-десен“, „ляв“ или каквото там го различава от тебе.

Прилично било да се съберат подозрителни агитки в подкрепа на главния прокурор, както и да се организират прокурорите на негово подчинение в подкрепяща национална акция. Прилично било и ГДБОП да нахлуят в дома на невинни, а после да се извинят с „навигацията“ (следващия път извинението ще е със Сибила ясновидката?).
Прилично било безропотно да приемаш груби обиди от своя партиен лидер, както и да напишеш на стената си във „Фейсбук“ се го обичаш. Както било прилично да се правиш, че нямали никакво значение „онова шкафче“ и „онази къща“. Защото било „частен живот“.

Прилично било също така да не говорим за неприлични неща като… сексуалното възпитание. Прилично било децата и юношите да научават за секса „правилните неща“ най-вече от улицата, но по-добре от Интернет – там е пълно с много „образователни“ материали. Но не било прилично да се учат от нещо, разработено от специалисти с опит.
Изобщо… Струва ми се, че в такава ситуация по-добрият избор е да бъдеш неприличен.