Кой, ако не чаровният Агент 007 може да спаси света от невиждана заплаха? Съвсем не на филм обаче международното кино навлиза в кулминацията на своята история с коронакризата. А развръзката – смятат експертите на Запад, лежи на плещите на Джеймс Бонд.

В по-общ план сексапилният таен агент с афинитет към мартинито (или бирата – б.а.) олицетворява всички холивудски блокбъстъри, които се оттеглиха от филмовия календар тази година заради коронакризата. Предстоящото 25-о заглавие от франчайза - „Смъртта може да почака“, в същото време е вероятно и рекордьор по брой сменени премиерни дати заради пандемията. „Warner Bros.

направиха най-смелото нещо, като показаха „Тенет“ на Кристофър Нолан, когато го направиха, въпреки че знаеха, че резултатите няма да се доближат до прогнозните за ситуация извън COVID. Такъв жест обаче не бе направен от Universal за Бонд.

Ако „Смъртта може да почака“ се измести отново – навлизаме в Армагедон за индустрията“, категоричен е филмовият експерт Чарлз МакДоналд, цитиран от The Guardian. Причината – след като „Тенет“ не успя да повлече крак повече касови продукции да се появят на голям екран въпреки кризата, тези надежди се възлагаха именно на „Смъртта може да почака“

Проблемът в цялата система на киното, смята Стивън Гейдос от Variety, е, че тя и досега третира блокбъстърите като машина за поддържане на жизнените функции. Още преди светът да се затвори заради коронавируса, независимото кино бе изтласкано в крайна периферия, а от афишите се подаваха само добре познатите ни лица на „Отмъстителите“, „Междузвездни войни“ и т.н.

„Кинопоказът се бе свил до показ на касови заглавия“, заявява Гейдос, като допълва, че дори исторически погледнато бизнесът е бил предимно консервативно настроен и в известна степен враждебен към иновациите дори когато те засягат нещо дребно като инсталирането на поставки за чаши към седалките в киносалоните например.

Липсата на гранде холивудски продукции отвори „прозорец“ за независимото кино през последните месеци. Заглавията, които не разчитат на огромните джобове на големите студиа, успяват не само да достигнат до големия екран, но и да се задържат за по-дълго време на него. Така, дори и при намален капацитет на залите, те достигат до своята си публика.

В ерата на коронавируса обаче зрителите се нуждаят от допълнителен стимул. Навикът да излезеш на кино с приятели след работа е в голяма степен разрушен предвид страха на хората от заразата. А това са блокбъстърите и наличието на жив или виртуален контакт с човек, звезда от филм, който е на показ. Така събитията – присъствени и онлайн, и хибридната дистрибуция на заглавията към момента се виждат като основни оръжия в арсенала на индустрията срещу пандемията.

„Истината е, че надеждите, че масово хората ще се върнат в киносалоните през лятото, не се сбъднаха“, твърди МакДоналд. Тезата му подлежи на критичен анализ с оглед на това, че държави като Франция, Испания и особено Нидерландия се справиха положително в по-топлите месеци въпреки все още неотишлия си вирус.