Господа, изглеждате като братя. Само филмът ли Ви направи толкова добри приятели?

Кустурица: Диего е най-близкият приятел, който някога съм имал. Двамата се радваме на живота, чувстваме се свободни...

Марадона: Вярваме в едни и същи неща. Кой в наше време може да каже - оня е добър, другият е лош, а еди-кой си е посредствен. Емир направи нещо велико - той ме допусна вътре в себе си - в своя свят, зная всичко, което се случва с него. И двамата сме свободни хора.

Свободни сме най-вече затова, че не ни пука да казваме онова, което ни тежи. А не го правят повечето хора. Другите филми за мен, които са правени, не ми харесаха. Но никой от режисьорите ми не е седял с мен по цели нощи да си говорим за живота.

Кустурица: Харесвам и Зидан, но няма да правя филм за него, че ще ми излезе име на спортен режисьор. И за Пеле дори не бих направил филм. Диего е мой тип човек, защото също като мен е хаотичен, но в същото време е и рационален. Когато човек е близо до него, усеща  една специална радиация, която създава Марадона - енергийно излъчване, предизвикателство.

Това е човекът, който държеше света в краката си, защото не е ли футболната топка едно не знам колко пъти умалено копие на планетата Земя. Милиарди мъже са искали да бъдат като него. И като говорих за Бог - дали Господ не е всъщност състояние на духа или е белобрад мъдър старец?!

Сигурно не е трудно всеки един балканец и латиноамериканец да станат приятели? Как мислите?

Кустурица: Ние - балканците сме синовете на Дионис - не сме от пазарната икономика, не сме и християни като християните. Дай ни да правим фестивали, карнавали, имаме езически традиции. Латиноамериканците са същите като нас - хора на живота, хора със собствено виждане какво е свободата.

Не че сме войнствени, ние сме страстни! И да не забравя още нещо, по което си приличаме. Дължим много милиони на Международния валутен фонд!