7 от 10 зехтина на пазара са с примеси, като твърде често търговците подвеждат и с надписа "екстра върджин". На тази тема сме посветили днешния си лайфхак епизод. Оказва се, че производството на зехтин менте е един от бизнесите на италианската мафия, а съседите гърци бързо са усвоили челния опит. Какво най-често правят? Смесват олиото от маслини със слънчогледово, соево и други, които са по-евтини. Или в по-наглите случаи, посредством оцветители, докарват на вид зехтина, който е съвсем различен вид четно масло. Какъв лайфхак можем да използваме, за да не се натъкнем на частично или пълно менте? Да търсим имената на известните марки производители, защото те гарантират качеството си и не могат да си позволят лавиране.

Най-общо експертите изчисляват, че съмнителен е всеки зехтин екстра върджин, който се продава за по-малко от 8 или 10 евро литъра. Не е невъзможно, но е малко вероятно под тази цена да може да се гарантира качеството, което очакваме.

Как всъщност се отличава върджин от екстра върджин?

Маслините узряват в своя тъмен цвят, който може да варира според сорта, по различно време дори в 1 градина. За получаването на обикновен върджин зехтин, който се изкупува за 2-3 евро литъра, а трябва да се продава в магазина за 5-6 евро, дърветата се обират още зелени. За екстра-върджин зехтин се налага да се направят поне 2 бранета - по-ряно узрелите маслини веднъж, по-закъснелите - втори път. Което вдига цената. С всички салтанати един такъв зехтин няма как да струва под 8-10 евро в магазина, както споменахме.