Не само копчетата и шевовете, но и нервите могат да бъдат пред скъсване, както всъщност е изписано на лицето на премиера на тази снимка. Виждате ли сега колко тънко нещо е стиловият психопортрет, който се опитваме да правим? Клишето, че една снимка струва повече от 1000 думи, което не е фотографски лаф, а е взето от речта на виден политик, сякаш е създадено за този "уловуен миг" на Бойко Борисов. Проф. Юлия Кръстева би могла да напише цял трактат, като един от основоположниците на идеята за културата на контекста, на базата на многото неща, които се виждат на снимката.

Една от основните тези на нейната концепция е, че хората разбират (и запаметяват) от детайлите и обстоятелствата много повече, отколкото от чутото или прочетеното. Други учени дават 90% на подсъзнателното срещу 10% на съзнателното възприемане. Вече в епохата на смарт устройствата можем да развием тази идея: паметта на човека е все по-фотографска, оттам и разбирането за хората и за света. Даже става все по-кинематографична с всевъзможните истории и теории, с които изпълват съзнанието ни социалните мрежи. Памет в картинки. Предвестник на една история в картинки. А историята, и тази на хартия, помни най-добре последната случка, последния образ.

Какво виждат хората на снимката на Борисов? Един измъчен човек - гримаси на мъка и отчаяние, с нерви, които са точно толкова пред скъсване, колкото копчетата на ризата му, разкопчана на кокалчетата на китките, понеже явно вече е умаляла.

Един човек, който се чувства неуверен в кожата / облеклото си. Дори да е само, защото сам усеща намачкването на сакото, както и че няма кой да му каже, че когато сме пред камера, винаги сядаме на краищата на по-дългите сака, за да се изпъват по гърба и раменете и да изглеждаме по-добре. Ще кажете - той, ако имаше някой, който разбира от стоене пред камера, нямаше да са му избрали този хем неудобен, хем подчертаващ нъсъвършенствата на фигурата му фотьойл. И ще бъдете абсолютно прави. Ако имаше изобщо екип, той нямаше никога да го остави да изглежда толкова самотен и уязвим - даже повече, отколкото на онези прословути снимки на Мата Хари от премиерската вила в Бояна.

Но най-важното психологическо послание, което личи със страшна сила, е за примирение с положението му, въпреки че сам осъзнава, че то не е ОК. На въпроса защо е това примирение, не само психолозите, но и останалите мозъци, които все още мърдат в тази държава, търсят и не могат да намерят отговор поне от лятото на нашето недоволство...

При преговори психологическите акценти са особено важни, а снимката е именно от преговори и то по злобата на деня - с македонски представител. Психодетайлите, дори да изглеждат дребни и само стилови на пръв поглед - като копчето пред скъсване и намачканото сако в неудобна поза, дават или отнемат психологическо преимущество.

Чисто физиологически, в добавка, псифодетайлите създават или отнемат стрес, а той - каквото и да говорим, се вижда, усеща се и се чувства от събеседника и зрителите дори на подсъзнателно ниво (живеем в култура на контекста повече от половин век), ако ще да казваме най-умните неща и да изговаряме най-твърдите позиции с възможно най-уверен тон. А стресът води до отделянето на хормон, наричан още "хормон на жертвата". Който влияе на добрите познавачи на психологията като размахания плащ на тореадора пред бик.

Каквото и да си мислим, че произвеждаме като ефект, истинският ефект, който се получава в този контекст е ... скъсване. Скъсване на доверието и на представата за стабилност. Която пък, по ирония на съдбата, е ключовата дума, която се опитва да наложи за себе си това управление.