Мариус Куркински ще режисира на Голяма сцена една от най-емблематичните пиеси на патрона на Народния театър „Иван Вазов“ – „ДВУБОЙ“. Репетициите на спектакъла, чиято премиера се очаква през 2021 г., започнаха днес в мраморно фоайе на Народния театър. В ролите на двамата потенциални дуелисти са ПЛАМЕН ДИМОВ и ПАВЕЛ ИВАНОВ. Около тях и предстоящият двубой ще се вълнуват и спорят АНЯ ПЕНЧЕВА, СТЕЛИАН РАДЕВ, КОНСТАНТИН ЕЛЕНКОВ, ИРИНА МИТЕВА, АЛБЕНА КОЛЕВА, РАДИНА БОРШОШ, ЛЮБОМИР ПЕТКАШЕВ, СТЕФАН КЪШЕВ. Това е четвъртата постановка на Вазовата пиеса на сцената на Народния театър през годините - през 1963 г. тя е поставена от Анастас Михайлов, през 1980 г. – от Никола Петков, през 1999 г. от Николай Ламбрев-Михайловски. Колкото и странно да изглежда сега, „Двубой” има съвсем не лека сценична съдба. Първоначално заглавието на пиесата е „Дуелът”. Изследователите спорят кога точно Вазов е написал първия вариант на своята „глума”, както самият той определя жанра на пиесата, – дали през 1902 г. или през 1917 г. когато споделя пред проф. Иван Шишманов, че работи над нов вариант на стара своя комедия. Подтикът идва от искането на Народния театър да даде нова пиеса. „Искат ми го – казва той. - А аз се стеснявам. Питам се, едно, дали му е времето и после, бива ли на стари години да пиша фарсове.” Предлага пиесата на Народния театър едва през 1920 г., обаче среща неодобрението на актьорите от трупата и я оттегля с думите: „Аз много не държа за тая пиеса…”, макар че почти по същото време подчертава: „Смехът от време на време ми е необходим. Той принадлежи на моята хигиена – тъкмо в моменти , когато се чувствам най-угнетен. Иначе се задашам.” През целия си живот Иван Вазов е писал, мислил и обичал театъра. “Театърът е най-достойният способ, чрез който може да се възпроизведе, изтълкува и проведе в народната среда една патриотическа мисъл и да се възбуди в нея въодушевлението и пламенът на решителността и самопожертването” – убеден е той, а по-късно в комедията „Двубой”, написва прочутата реплика „А майка ми в Ямбол нищо не подозира!”. превърналата се в поговорка. Между тези две изречения е събрана една значителна по постиженията си и важна по духовното си наследство епоха от живота и развитието на театъра ни. „Много се радвам, че имам възможността да работя с млади артисти, на които да предам част от опита, който имам като режисьор. Не съм поставял от 2016 г. и ето, че дойде време да го направя. Благодарен съм на Народния театър за поканата и да ни е на добър час“, сподели Мариус Куркински преди началото на репетицията, чиито първи минути и встъпителните думи на режисьора бяха излъчени във Фейсбук страницата на театъра.