С близо 10 000 души на година у нас се топят младите хора. Това показват данните, разписани в Национална стратегия за младежта 2021 – 2030г., която е качена за обществено обсъждане в платформата за обществено обсъждане.

От документа става ясно, че хората на възраст 15-29 години у нас са били малко над милион през 2019 г., но още през 2020 г. са намалели с 10 000. Цифрата е равна на приблизително цялото постоянно население на град колкото Несебър.

Прогнозата на държавата е, че броят на младите ще продължи да се топи в следващите 5 години, когато ще стигне до малко над 972 000 души в тази възрастова група. През 2030 г. обаче се очаква ново увеличение на младите и ако тендеците се запазят, тогава те ще минат отново 1 милион.

От профила на младите у нас се вижда, че 3/4 от тях живеят в градовете, а 251 331 в селата. 33% от младите хора на възраст 15-29 г. пък са ученици или студенти, които не работят, 43% работят на пълна заетост, а 4% работят на частична заетост.

Още по-тревожни са обаче данните за раждаемостта при младите. Според анализа 19% от младите хора имат деца, в тази група малко над са с едно дете, 29% – с 2 деца, а 8% е по три. 14% от младите хора в България пък живеят без брак. В същото време обаче страната ни е първа в ЕС по раждания от жени под 20-годишна възраст. Една от всеки 8 жени в България ражда за първи път под 20-годишна възраст. Документът показва още, че българските младежи напускат дома на родителите си средно на ЗО год., като мъжете живеят с родителите си до 32.1 години, а жените – до 27.6 год.

Положителна тенденция се отчита при българското самосъзнание на младите у нас – 81% от тях се гордеят, че са граждани на България. Наблюдава се и увеличение на дела на младите хора, които нямат намерение да емигрират. Данните от 2019 г. показват, че мнозинството от младежите (43%) биха останали да живеят на мястото, където живеят в момента. 27% посочват, че при първа възможност биха отишли да живеят в чужбина, 18% в друго населено място в страната. Всеки втори на възраст 15 -17 г. смята, че България ще е по-добро място за живеене, 25% не очакват някаква промяна. 63% в тази възрастова група вярват, че животът им в бъдеще ще бъде по-добър, а 15% – много по-добър от този на техните родители.

Висок е процентът на младите хора, които са продължили своето образование в редовна форма на обучение във висше учебно заведение след завършване на гимназия. Това говори за осъзнаване на образованието като ценност и стремеж към още знания и умения.

България се развива с високи темпове по отношение на информационните технологии. 54% от младежите на възраст 16-24 год., разполагат с основни или над основните дигитални умения. Практически всеки младеж разполага с мобилен телефон (987о). Малко по-нисък е процентът на тези, които притежават компютър, като почти всеки от тях имат достъп до интернет у дома.

Над половината от младежите влизат в мрежата повече от 10 пъти на ден, а повече от половината се информират от социалните мрежи. Тревожно е, че една трета от младите хора не могат да преценят кое е фалшива новина. Близо половината от учениците в България се съмняват в истинността на всяка публикувана информация.

От анализа става ясно, че е налице положителна настройка на младия човек към доброволчеството: 39% от  анкетираните млади хора са участвали в доброволчески инициативи през последните 3 години в България. Същевременно не е малък и процентът на младежи, които не са участвали изобщо в доброволчески акции.
68% от младите хора смятат, че си струва човек да участва в доброволчески (дарителски акции) и биха се включили преобладаващо в такива, в които се контактува с хора/деца в нужда, социални дейности, при бедствия и аварии или в дейности по опазване на околната среда.

Програмата включва и мерки за достигане до младите българи в чужбина. Една от тях е насърчаване професионалната реализация в България на младите хора, завършващи висшето си образование или работещи в чужбина. Друга идея е за организиране на регулярни срещи в задграничните представителства с младите българи в чужбина, на които да бъдат канени за дискусия реализирали се българи в страната по акредитация. Предвижда се и изграждане на платформа за младите българи зад граница и организиране на тематични срещи на българите по страни.

По данни на НСИ през 2019 г. на отчет в детските педагогически стаи (ДПС) се водят 9167 малолетни и непълнолетни лица за извършени оттях противообществени прояви и престъпления. Делът на непълнолетните лица (14-17 г.) е 79.4%, на учащите – 77.2%.
В структурата на противообществените прояви най-голям е делът на бягствата от вкъщи, специализирана институция или от социална услуга от резидентен тип (17.7%). Следват проявите на насилие и агресия, употребата на психоактивни вещества, повреждането на обществена и/или частна собственост, непристойно и/или хулиганско поведение на обществено място.
Сред другите обществено значими противообществени прояви, извършвани от малолетни и непълнолетни са „тормоз“, „скитничество“ и „просия“.

Всеки четвърти младеж между 15-24 г. употребява твърд алкохол. Половината от младите хора в групата на 25-29 годишните употребяват алкохол. Сравнително малък е делът на младежите, които декларират, че употребяват наркотици: 14% посочват, че са пробвали леки и само 1 % – тежки наркотици. Най-често използваната дрога в България е канабиса (8%), следван от „екстази“ (3%), амфетамини (1%) и кокаин (0.3%).
Всеки трети във възрастовата група 15-19 г. пуши цигари, а във възрастовата група 25-29 г. процентът е най-висок. Разпространението на тютюнопушенето сред 15-годишните момчета е второто най-високо в ЕС.