Относно ситуацията с интервюто на Опра и Мегън Маркъл. Останах изумена от расистките и ксенофобски коментари и реакциите на мои колеги - журналисти, както и на уважавани от мен досега хора, които на всичкото отгоре познавам лично и те мен. Неведнъж сме били заедно по събития, мероприятия, на една маса по приеми и коктейли на чужди посолства, чиито посланици, служители и население не са бели!!! Изумена и втрещена е меко казано! Разочарована до болка, е точното ми усещане...
За пореден път се убеждавам, че проблемът с расизма и ксенофобията в България трябва да бъде по-сериозно и задълбочено отразяван в медиите. Онези, които казват за себе си: "Аз не съм расист", да излязат на яве и да го кажат на глас, пред всички!
Защото, когато излезе някой като мен, с подобно име и цвят на кожата бива нарочен, че проси внимание. Истината е, че за да разберете дали има расизъм в една страна или не, трябва да се допитате до онези, които пряко са пострадали от това болезнено явление.
Който отказва да признае, че този проблем е един от основните фактори , влияещи на цялостното развитие на страната ни, очевидно нещо изпуска...А най-вече е изпускал часовете по история, в които много ясно се говори откъде произлизат самите българи и колко всъщност са смесени. Както и накъде отиват народите, които не овладяват радикално националистическите си настроения в обществото...
Много са историите, приличащи на въпросното интервю на Опра, които мога да разкажа, да коментирам и да анализирам. Но не са много телевизиите в България, които ще ме поканят да го сторя, защото никой не го интересува предизборно проблем като този. Защото като слушам сутрин политиците в дебатите ми се повдига от тяхното безхаберие и лицемерие, още повече познавайки много от тях лично...
Сред новите кандидат-депутати има арменци, евреи и турци. Защо нито един от тях не засегна тази тема? Нима те не са били малтретирани и обиждани в страната в която сега се кандидатират за власт? Напротив, била са и то много, и аз знам