"Не те ли е срам?", е често задаван въпрос. А правилният ни отговор на него трябва да бъде:"Теб не те ли е срам"! Така съветва известната психоложка Мария Ерил. Нашият днешен лайфхак

прави голямата, но тънката разлика между срама и вината.
Срамът НЕ е вина. Той е свързан с нещо случайно. Срамът е отговор на социално очакване, маскирано като обвинение, което изглежда, че сме предизвикали с еднократен акт - например на дама й се е оголила неволно гръдта или пък нарочно е сложила твърде къса пола. Или, ако на мъж му се е отворил ненадейно дюкянът или на свой ред и той показва повече плът, което смята, че го прави по-забележим.
Проблемът не е неин или негов, а на възприемането на околните, затова и правилната реакция е с насрещния въпрос: "Теб не те ли е срам", категорична е Ерил.
Срамът се възпитава от родителите у нас, когато смятат, че като деца извършваме нещо, което не е редно. "Редността" пък се определя от някакъв негласен код на обществото за приетото и неприетото. Всичко останало е въпрос на време и подход. Например, комбинирането на маратонки със смокинг е минавало за срам допреди години, а сега е моден хит дори за държавниците. Отглеждането на дете от самотна майка е смятано за срам допреди 30 години не само у нас, а в момента такава жена се оценява като силна, героиня според новите или променените ценности на обществото.
Най-общо хората обвиняват в "срам" другите, когато те правят нещо, което ги дразни и това нещо най-често е свързано с липсата на свобода или смелост у обвинителите да направят това същото нещо.
За срам е обявявано носенето на къси поли, на панталони от дамите, на дълбоки деколтета и то само допреди 30-40 години, докато сега това е смятано за стилно и почти задължително, за да отговарят на променените изисквания и очаквания на мъжете, а и на другите жени.
Срамът е временен и е свързан с понятието "прегрешение" в окото на обществото. За разлика от вината, която има