Смята се, че двойката е била най-щастлива, когато Филип е разпределен в Малта от 1949 до 1951 г. С него е и бъдещата кралица. Нейно величество впоследствие е споделяла с нотка тъга, че това е било единственото време, в което е могла да води "нормален" живот. 

Заболяването и преждевременната смърт на баща ѝ крал Джордж Шести слагат рязък край на това относително безгрижно време. Първоначално Филип си взима отпуск за неопределено време от флота, но впоследствие става ясно, че той никога няма да се върне на служба.

"Смятах, че ще имам флотска кариера, но се разбра, че няма надежда. Понякога човек няма избор. Нещата просто се случват и трябва да бъдат направени компромиси. Такъв е животът. Приех го и се опитах да дам най-доброто от себе си", казва по-късно принцът. 

Въпреки дълголетието си, бракът на Елизабет и Филип не винаги е бил безпроблемен. Особено в ранните години, когато Елизабет вече е кралица, принцът се бори с това постоянно да е в сянката ѝ и да стои на няколко крачки зад нея.

Навремето в разговор с австралиец, който споделя, че съпругата му е доктор по философия и е по-значима от него, Филип казва: "А, да, в нашето семейство имаме същия проблем". 

Кралският съпруг също така не крие недоволството си, че четирите му деца приемат презимето на Елизабет - Уиндзор, а не неговото - Маунтбатън.

"Аз съм единственият мъж в страната, на когото не е позволено да даде името си на собствените си деца", жалва се принц Филип.

В очите на закона бракът между кралица Елизабет Втора и херцога на Единбург е неравен - организацията на целия живот на принц Филип зависи от официалната програма на съпругата му. С течение на времето обаче той свиква с необичайната си позиция. "Моята роля на първо, второ и последно място е никога да не разочаровам кралицата", заявява навремето Филип.