Тя се появява с цели 15 минути закъснение. Облечена е в дълга рокля от черна дантела, която се влачи след нея по пода в малкото канско кино Олимпия в ранния слънчев следобед. Пристига с голям Мерцедес, а не с френските лимузини, които возят другите звезди на фестивала. Тя не е облечена „съвсем на място”, както биха казали французите, значи и ние – пак не на място, я атакувам с въпроси – в Кан това не е прието извън залите за пресконференции и хотелските апартаменти, специално наемани за интервюта. Правя го, когато грейват светлините след прожекцията на трейлъра на Братя Грим на Тери Гилиам. Заговарям я първо на английски, тя не желае да отговаря. После минавам на родния й италиански език. И тя благоволява да ме погледне в очите и да даде знак: ще говори. Разчита да я питам - само едно-две неща, свързани с филма и нейното участие в него. Така и правя.