Характерен за фалшивите новини е сензационният език, който се използва. Психолингвистиката ни помага да открием фалшивата информация в информационния поток, като установи конкретни езикови знаци, свързани с измама. Проучване, направено в Университета във Вашингтон, сравнява езика, използван в реалните новини, сатира, измами и пропаганда, и открива, че думите, използвани за преувеличаване – нарицателни, суперлативи и наречия, се използват повече във фалшивите новини. За разлика от тях, истинската новина съдържа повече думи и изрази с конкретни данни – сравнения, цифри, цитати. Изследователите също така забелязали, че първо и второ лице се използват повече в по-малко надеждни типове новини, докато надеждните новини е по-вероятно да избегнат език, който изглежда твърде личен. Фалшивите новинарски съобщения също често съдържат два явни признака на измамен език – по-неясни изрази като цяло и повече думи за омекотяване или намаляване на въздействието на изявленията, като напр. „малко“, „донякъде“ „може би“, „очевидно“, „нещо“.

Друг белег, чрез който ще познаем фалшивите новини, е стила на писане. Общото схващане е, че фалшивите истории са написани така, че да се доближават максимално до новинарския стил на писане, за да приличат възможно най-много на надеждни истории. На практика се оказва, че фалшивите новини са по-близки до сатирата – заглавията им са по-дълги, използват се няколко думи за спиране (кратки думи като „на“, „които“, „е“) и по-малко съществителни. Фалшивите новини обобщават главната претенция на статията в дълго заглавие, което се отнася за лице или организация, а съдържанието на статията остава повтарящо се, кратко и по-малко информативно.