млякото, сметаната, какаото. Тайната на стабилизирането е в използването на желатин и ванилин.
В заводските сладоледи и тях ги спестяват, даже да ги пишат на етикетите - освен при на-скъпите видове сладолед с глазура, желатинът и ванилинът са сменени с по-евтини и много по-вредни заместители, за краткост широко популярни като Е-та, някои от които обаче са си опасни.
Кравето масло и млечната киселина от оригиналната рецепта, с което глазурата става прекрасна и топяща се от сплавта му с какаото, пък се заменя не само с доста вредното палмово или с кокосово масло,но дори със СВИНСКИ мазнини. Защо? Ами много просто - така става 3 пъти по-евтино!
Представете си само - оригинално Ескимо, направено по класическата 100-годишна рецепта, струва като себестойност само 50 стотинки. Стотинки беше и по соцвреме.
Даже най-евтиното Ескимо в хладилниците на сладоледените вериги е поне левче, а стига и до 3-4 в по-актуалните си вариации. Без да има ни мляко, ни шоколад.
Какъв сладолед тогава да ядем, щом онзи от големите фризери не е препоръчителен?
Онзи, който правят на място в добрите места, където се приготвя сладолед. В София те вече не са едно и две, някои дори влязоха в европейски и световни класации. Там сладоледът, профитата го наричат "мек", се прави на базата на класическите продукти. Разбира се, някои от тях продават на цени, които са далеч над италианските, където и изходните продукти, и наемите, и заплатите са по-високи. А това е необяснимо. Но пък има и такива, които слагат лоши продукти в борба за по-ниска цена.