„Логическото тълкуване на материалноправната разпоредба на чл.343б, ал.3 НК обуславя извода, че за съставомерността на управлението на МПС след употреба на наркотични вещества не е нужно наличието на наркотичното вещества да е установено по надлежния ред, нито е налице правна необходимост същото да е установено в кръвта на водача“, се казва в жалбата на Николов, като се цитира и практиката на ВКС до момента, според която доказването на употребата на наркотици е възможно да се установи с всякакви доказателства и доказателствени средства, предвидени в НПК. Затова и адвокат Любомир Таков, който представлява Николов, пише, че има колизия между НК и наредбата. Това е така, защото според тълкуването и на върховния съд, в кодекса няма въведен надлежен ред за установяване на употреба на наркотици.

„Ето защо е недопустимо процесът на установяване на обективната истина да бъде ограничен от административни разпоредби“, пише той в жалбата до ВАС.

И Николов, и Бахаров изтъкват пред съда, че нито една от лабораториите, извършващи изследвания за алкохол и наркотици, не притежава акредитация за тази дейност.

Според адвокат Таков още преди внасянето на проекта за наредбата от 2017 г. не е бил публикуван доклад, предварителна оценка за въздействието ѝ и мотиви към нея.

Делото във ВАС беше образувано през ноември миналата година, като първоначално наредбата беше оспорена само от майката на мъж от Габрово, който също като Бахаров и Николов е подсъдим за шофиране след употреба на наркотици. Съдът обаче не допусна жалбата ѝ, защото прие, че тя няма правен интерес, но след това по делото беше конституиран синът ѝ.